Натисна „изпрати“ и на плота пред нея се материализира чаша кафе. Ники се обърна заедно със стола си и видя детектив Фелър.
— Вместо цветя ти предлагам кафе. Като извинение заради издънката ми тази сутрин. Голямо, с тройна доза мока и лешник, доколкото си спомням. Нали?
Всъщност тя предпочиташе лате с обезмаслено мляко и две дози ванилия без захар, но отвърна само „И така може“. Той се опитваше да й се извини, но в момента не й се мислеше за вкуса на кафето.
— Благодаря, Ранди. Да забравим за това, става ли?
— Няма да се повтори.
Щом Фелър си тръгна, Хийт остави изстиналото кафе до непрочетените съобщения и започна да съставя списък с предстоящи задачи. След като запълни една трета от страницата, тя записа „още хора“ и спря. За това щеше да й трябва позволение от командира на управлението, което никак не я радваше. Ники хвърли поглед към остъкления офис в дъното на помещението. Отрядът също можеше да наднича вътре и затова кабинетът напомняше на сцена с макети в естествен размер, както в онзи филм, „Нощ в музея“. Капитан Айрънс се намираше в центъра на изложбата й тъкмо закачаше сакото си на дървената закачалка. Хийт знаеше, че след това ще започне да опипва бялата си риза. Така и стана — той постоянно го правеше, за да не позволи на копчетата да се разтворят под напора на шкембето, което преливаше над ниско закопчания му колан.
— Извинете, капитане — каза Хийт, застанала на вратата. — Може ли да поговорим?
Без да изневерява на себе си, Уолъс (по прякор Уоли) Айрънс направи пауза, преди да я покани да влезе, сякаш търсеше причина да не го направи, но без успех. Не я покани да седне, което устройваше Ники. Всеки път, когато сядаше насреща му, тя можеше единствено да си представя прекрасния човек, който седеше на този стол, докато го убиха и бе заменен от Айрънс, администратор кариерист. Капитан Айрънс не беше капитан Монтроуз и Хийт можеше да се обзаложи, че и двамата са наясно с това.
Положението стана още по-неловко, когато големите клечки от „Полис Плаза“ 1 й предложиха работата му, след като издържа изпита за лейтенант с рекордно високи резултати. Хийт обаче се отврати от политиканстването, което се разрази около целия процес, даде си сметка колко ще й липсва работата на улицата и не просто отказа да поеме командването от Айрънс, но върна и златния пагон. Въпреки това фактът, че е била на косъм да седне от другата страна на бюрото, още повече засили неизказаното напрежение между двама им.
Ники го виждаше като организатор, който просто умее да оцелява и се интересува повече от кариерата си, отколкото от справедливостта, така че тя трябва постоянно да го надхитря, за да си свърши работата. За Айрънс пък Ники Хийт беше като сделка с дявола — изключително ценен детектив, благодарение на чиито успехи статистиката, която изпращаше в Централата, изглеждаше блестящо… само дето същата тази проклета нейна компетентност го принизяваше, като всеки ден напомняше и на него, и на околните за всички качества, които му липсваха. Очоа й разправи, че наскоро го е чул да шепне на Хайнзбърг в кухнята: „Знаеш ли как се чувствам край Хийт? Все едно сме футболен отбор с двама треньори.“ Ники повдигна рамене и му напомни, че не си пада по клюките. Пък и вече беше наясно с онова, което й каза. За да надушиш параноята, не е нужно да си кой знае какъв следовател. Също като Айрънс.
— Разбрах, че тази сутрин сте направили голямо откритие — каза той, не толкова за да изрази интерес, колкото за да се изфука с познанствата си. Ники му каза най-основното, като обясни, че става дума за случай с няколко убийства, който заслужава висок статут, и най-вече, допълнителен персонал от самото начало.
— Момент, момент — разпери ръце капитанът. — Да не се увличаме чак толкова. Разбирам причината за ентусиазма ви, но нуждата от допълнителни ресурси трябва да бъде обоснована.
— Капитане, наясно сте с моята статистика. Знаете, че много внимавам с извънработното време и…
— Извънработно време ли? — Той поклати глава. — Значи не просто искате полицаи и следователи от другите отряди, а и извънработно време за вашия собствен, така ли? Боже мой…
— Разходът ще си струва.
— Лесно ви е да го кажете. Не знаете какво е да сте на тази длъжност и… — Той осъзна накъде се е насочил и даде заден ход. — Лесно ви е да го кажете.
— Капитане, това е нещо голямо. За пръв път от десет години имам прясна улика, свързана с убийството на майка ми. — Беше се научила никога да не подценява колко е тъп, така че му го обясни дума по дума. — Откраднатият куфар е пряка връзка между двата случая и съм убедена, че ако успея да открия убиеца на неизвестната жертва, ще намеря и този на майка ми.