— Толкова ли ми личи?
— Моля те. Надявам се, че ме възприемаш като нещо повече от шут, който те разсейва и изглежда добре до теб. Но ако си твърде притеснена, ще те разбера.
— Извинявай. Не спирам да мисля за нещо, което знам, че съм пропуснала. Опитвам се да се сетя какво е, но не успявам. Не е в мой стил.
Отговорът й беше искрен само отчасти. Ники наистина имаше чувството, че е пропуснала някоя стъпка и това наистина я тревожеше, но го спомена само за да не му каже за много по-дълбокия, личен проблем, който обмисляше цял ден.
Руук я дръпна към себе си и я побутна с бедро, за да я разсее.
— Не се съди толкова строго, много неща ти се струпаха. — Хийт кимна, но жестът й му се стори вял и той продължи: — Искам да кажа, че освен мелницата, през която премина, някои от нещата, които разбра за майка ти… Ще ти е нужно време, за да ги приемеш.
— Да, знам.
Тя усети, че гърлото й се стяга и с мъка преглътна, което не й помогна особено. Възможно ли беше Руук да я познава толкова добре, че да вижда през бронята й? Да разбира, че в момента всъщност не мисли за убийствата? Той обаче не подозираше колко далеч стигат чувствата й. Не можеше да знае, че точно в момента тя не се разхожда през парка срещу дома на Виктор Юго, докато той си тананика „Stardust“42 фалшиво. Мислено Хийт беше в болничната стая, облекчена да научи, че майка й е станала шпионин, за да служи на страната си… само за да усети как една фраза, която не можеше да забрави, и дръпва килимчето изпод краката.
Все още виждаше как Тайлър Уин я наблюдава от възглавницата си. Каза й, че майка й е била изключителен шпионин. И че усещането за мисия, което й е давала тази работа, не е можело да се сравни с нищо, включително с музиката.
Ники довърши фразата, без да се замисля. „Включително с мен.“
Изсвириха гуми, заслепиха я фарове и я изтръгнаха от размислите й. С Руук бяха попаднали в засада — две черни коли, „Пежо“ 508 с тъмни прозорци, ги притискаха от двете страни. Руук инстинктивно пристъпи пред нея, но зад тях също наближаваха стъпки. Хийт се завъртя и видя мъжа, който си подсвиркваше, да бърза към тях, без следа от накуцване. Останалите четирима — по двама здравеняка на кола — ги заобиколиха от всички страни и протегнаха ръце към тях. Тя посегна към бедрото си, но пистолетът й беше в Ню Йорк.
За части от секундата двама хванаха Руук и го повлякоха към една от колите, докато от задната седалка се пресегна трети й нахлузи торба на главата му. Когато посегнаха към нея, Хийт избегна първия, но онзи зад нея (който си подсвиркваше) покри и нейната глава. Изненадана и дезориентирана, тя усети как мощните ръце на другите двама я стисват в меча прегръдка и я вдигат от тротоара. Ники изкрещя, заизвива се и зарита с крака във въздуха, но те я надвиха.
Натикаха я на задната седалка на другата кола, притиснаха я от двете страни и виковете им се сляха със свистенето на гумите, когато пежото ускори ход. Когато колата изрева нагоре по улицата, тя усети остро бодване в ръката.
ДВАНАДЕСЕТ
Когато дойде на себе си, Хийт не можеше да се движи. Опита се да разгадае къде се намира — беше твърде тъмно, за да види нещо, но знаеше, че лежи на една страна, почти в позиция „ембрион“. Коленете й бяха схванати и притиснати към гърдите, но когато се опита да ги изправи, не успя — подметките на обувките й опряха в стена. Побиха я тръпки — точно в това положение бе открила Никол Бернарден в куфара на майка си.
Ръката я сърбеше там, където й бяха били инжекция, но когато опита да се почеше, нещо я спря. Не и беше нужно да вижда, за да разбере какво е. Бяха й сложили белезници.
За да разбере доколко може да се движи, Ники подръпна белезниците. След което усети нещо странно, което я накара да се зачуди дали няма халюцинации след опиата, който й бяха инжектирали. Белезниците… също я подръпнаха!
— О, радвам се, че си будна — каза Руук. — Ще ми направиш ли една услуга? Десният ти лакът се забива в ребрата ми.
Все още замаяна от успокоителното, Ники се нуждаеше от няколко мига, за да обмисли какво става. Където и да се намираше, Руук също беше там, притиснат до нея. Или под нея. Или и двете. Тя прибра дясната си ръка максимално близо до тялото.
— Така как е?
— Съвършено.
— Руук, знаеш ли къде сме?
— Не съм сигурен, дадоха ми приспивателно. Усетих как нещо ме бодна отзад.
— Престани.
— Извинявай. Казвам каквото мисля. Както и да е, ако се съди по миризмата, или ни е нагълтало човечето на „Мишлен“, или са ни натикали в багажника на кола.
Хийт нито усещаше движение, нито чуваше шум от мотор. Опита си да си представи мястото, където се намираха, въпреки че беше тъмно.