Той разпери ръце и посочи първо към нощното небе, а после — към гората.
— Дори със стари приятели? — попита Руук.
— Шегуваш ли се, младеж? Старите приятели могат да бъдат най-смъртоносни.
— Положително сте наясно с някои от проектите на майка ми — каза Хийт. — Както и на Никол.
Беше провела достатъчно разпити и знаеше, че начинът, по който очите му се вдигнаха нагоре под клепачите, означава, че наистина знае и преценява колко да разкрие на приятелката на Джеймисън Руук. Която беше и дъщеря на агент на ЦРУ Изведнъж обаче престана да се интересува от нея. Сложи ръка до ухото си и се вслуша. Бодигардовете скоро направиха същото, взирайки се в хоризонта като вълци, които търсят знаци, че наблизо има храна. Или някаква опасност. Хийт и Руук също се заслушаха и скоро чуха шепот „Вертолет“. Руук й преведе, но Хийт вече и сама го чуваше. Хеликоптер. Тя се опита да привлече вниманието на Киже, но шофьорът на мерцедеса му вече палеше колата.
— За какви извънкласни занимания говорехте?
Бодигардът му отвори задната врата и го покани да влезе. Малката мечка здраво разтърси ръката на Руук и го потупа по гърба.
— Младеж — до следващия път, нали така? — После й се поклони. — Ники Хийт.
Вратите на двете пежа зад тях започнаха да се тръшкат и Ники отново се раздразни — за втори път времето свършваше точно преди да получи отговор. Киже хукна към мерцедеса.
— Анатолий, моля ви. Поне ме насочете!
— Казах ви, проверете в банката — каза той и се наведе, за да седне на задната седалка.
— Това го разбрах, кажете ми още нещо. Моля ви!
Той спря и подаде глава над отворената врата.
— Тогава обмислете останалото, което ви казах. За новата ера.
Това беше всичко.
Бодигардът затвори задната врата и седна до шофьора. Трите коли описаха полукръг около тях, вдигайки вълни от прах. Последната забави ход, за да осигури място за мерцедеса в колоната и групата отпраши с изгасени фарове.
Хийт и Руук усетиха вкуса на прашния облак, който ги обгръщаше като бляскава, осветена от луната мъгла. Щом тя се поуталожи, Ники забеляза някакво отражение на земята до тях и откри телефоните им — с извадени батерии, за да няма възможност за GPS проследяване. Докато ги поставяха обратно и включваха апаратите, хеликоптерът мина над главите им и продължи нататък, без да бърза. Ники спря, за да наблюдава как той се изпречва пред парижката луна. Направи й впечатление, че поне тя е наполовина пълна.
Следващата нощ Хийт посрещна луната на Терминал 1 на летище „Кенеди“, когато двамата с Руук седнаха на задната седалка на колата, която той бе поръчал до Манхатън. Въпреки нежеланието й да остави Ню Йорк заради Париж, Руук се оказа прав. Краткото им пътуване придвижи и двата случая напред. Недостатъчно, според Ники — на нея никога не й беше достатъчно, — но непълната информация, която непоносимо дразнеше любопитството й, щеше да запълни много важни празнини на двете бели дъски. Онова, което я притесняваше, беше какво да прави сега. Една от възможностите не беше никак приятна, но Хийт знаеше, че е важна и реши да се занимае с нея веднага.
— Ало, татко, аз съм — каза тя, когато Джеф Хийт вдигна телефона, и за да придаде по-бодра нотка на разговора, добави: — Какво правиш вкъщи в петък вече?
— Не си вдигам телефона, без да знам кой е, за да избегна тормоза на проклетите журналисти, които искат интервю.
— О, не, толкова зле ли са нещата?
— Звънят постоянно, по всяко време. По-нагли са и от телемаркетърите. Чакай малко.
Тя чу потракването на кубчета лед в чаша и си представи как баща й, седнал на командния си пост, отново успокоява нервите си с алкохол.
— Онзи ден дори оная патка от „Леджър“ цъфна на вратата ми. Сигурно се е вмъкнала след някой от съседите, преди портата да се затвори. Тия гадове нямат никакво уважение към личното пространство на хората.
— Да, знам, че репортерите са боклуци. — Руук рязко се извърна към нея, но размисли и кимна в знак на съгласие. — Слушай татко, утре вкъщи ли ще си бъдеш? Исках да намина, за да поговорим още малко. Научих някои неща за мама, които смятам, че ще поискаш да научиш.
Това, както и молбата да прегледат заедно кутията със снимки, получена от Лизет Бернарден, беше достатъчно извинение да се отбие. Истинският й план обаче беше да повдигне една тема, която беше най-добре да обсъдят лице в лице. Определиха часа на срещата и си казаха „лека нощ“. Ники затвори, чувствайки се виновна, че не му е признала истинската причина да иска да се видят. Зачуди се дали майка й е имала същите опасения, когато е криела информация от тях. После се запита дали Руук все пак не е бил прав, когато каза, че и в това отношение се е превърнала в Синтия.