Всяка от тях беше анализирана и запечатана в найлоново пликче за улики. Техниците направиха същото с кърпичките, с които бяха изтрили ръцете и обувките им.
— Не, че бих дръзнал да критикувам правителството — обади се Руук, — но не трябваше ли да направите това преди да се качим на самолета?
Агент Калън остави скенерите и тръгна към него.
— Остроумията ги запазете за следващото си интервю при Андерсън Купър, г-н Руук. Макар че няма да обсъждате тази среща нито с него, нито с когото и да било, секретна е. Искам и двамата да подпишете съответния документ.
Той пъхна ръце в джобовете си и се залюля на пети — поведението на жребец, който командва парада.
Хийт се обърна, за да огледа партньора му, който седеше отстрани и наблюдаваше. Усмивката й явно не му допадна и той извърна очи, а тя отново се обърна към алфата.
— Какво искате, агент Калън? Аз съм служител на полицията. Нямате причина да ме задържите.
— Не вие преценявате това, детектив Хийт.
Тонът му беше съобщителен, не заплашителен. Явно беше твърде уверен в себе си, за да я тормози. Авторитетът му се дължеше не на егото, а на личната му отдаденост. Въпреки това очевидно му доставяше удоволствие да владее положението.
— Имам някои въпроси и искам да им отговорите. Ще видим дали ще остана доволен, както и кога, и тогава може да ви пусна.
Руук не устоя.
— Радвам се, иска ми се да стигна до магазина на Епъл в Сохо, преди да затвори, защото много ме интересува какво представлява този прословут айпад.
Ники повдигна рамене по начин, който казваше „Щом се налага“ и агентът оцени това, като се усмихна сдържано. Облегна бедро на металната работна маса и взе някаква папка.
— Два дни в Париж. Това се казва вихрушка.
— Казахте, че имате въпроси — беше единственият отговор на Ники.
— Ще се борим ли, детектив Хийт?
— Вие решавате, агент Калън.
Руук потри ръце.
— Много е готино! Все едно гледам мач по смесени бойни изкуства. Дори сгъваеми столове си имаме!
Последва пауза, докато Калън я преценяваше. Колкото до Ники, при нормални условия не би се репчила толкова на федерален агент, но инстинктите й подсказваха, че е права. Освен че се дължеше на раздразнението, че ги отвлякоха, реакцията й беше защитна заради майка й, особено след като разбра, че може да е била двоен агент. А й, честно казано, не знаеше твърде много неща. Хийт реши, че ако накара агента да се потруди, може накрая да получи повече от него.
Калън обаче промени техниката от разговорна на работно специфична.
— Искам да ми кажете с кого се видяхте и какво правихте в Париж.
— Защо? — попита Руук.
— Защото ви питам. Освен това говоря на нея.
За да провери какво може да измъкне от него, Ники каза:
— Бихте ли стеснили малко периметъра. Има ли нещо или някой, който ви интересува? Доста неща свършихме за два дни.
Това се превръщаше в партия шах между двама опитни специалисти по разпитите и Калън знаеше, че трябва да качи нивото до нейното. Опита нов номер, за да види как ще реагира, когато по-голяма сила се опита да я принизи. Параноята беше основен инструмент, когато целта е да извадиш заподозрения от равновесие. Той небрежно обърна една страница и прочете:
— Субект Б: Не съм го убил аз! Ти беше, ти го уби. Субект А: Ще престанеш ли да го повтаряш, ако обичаш? Субект Б: Ама уби го! Уби чичо Тайлър! Надявам се, че сега си доволна. — Хийт си наложи да не поглежда Руук, защото знаеше, че Калън точно това иска. Агентът продължи: — Субект Б: Мислех, че ужасно ще се радваш да разбереш, че двойният живот на майка ти не само не е бил твоя измислица, но и не се е дължал на някаква любовна афера. Толкова е готино — била е шпионин, като Арнолд в „Истински лъжи“. Не, още по-добре, Синди Хийт е била като Джулия Чайлд пред Втората световна война, когато е шпионирала за УСС.
— Как смеете — каза Хийт и веднага съжали за това, но не беше успяла да се сдържи. Споменаването на майка й беше примамка и тя я глътна.
Агент Калън продължи да чопли болното място.
— Субект А: Това е важно, съгласна съм.
— Знаех си, че на оня шофьор не му е чиста работата — каза Руук. — През целия път ли ни е записвал?
Агентът се усмихна и обърна на друга страница. Този разговор бяха провели в „Брасери Лип“.
— Субект А: Я да проверим кои теми те изправят на нокти? Петър? Дон? Рандъл Фелър? Субект Б: Назова трима. Други има ли? Субект А: Руук, сериозно ли искаш число? — Калън прелисти още няколко страници и каза: — Наистина ли смятате, че разполагаме само с това?