Хийт вече се беше успокоила и имаше готовност за настъпление.
— Е, щом имате каквото ви трябва, ние не сме ви нужни.
— Искам да знам за всичките ви срещи. Какво правихте в гората Винсен снощи?
— Аха, значи не разполагате с толкова, колкото твърдите.
— Търся съдействието ви. Носим една и съща униформа, детектив Хийт.
— Щом играем за един отбор, вие ми кажете нещо. Например какво е правила Никол Бернарден, преди да я убият, и най-вече за кого?
— На тази игра няма да играя — каза Калън.
— Кой е искал да я убие?
— Откажете се, Хийт.
— Кой е Сийкрест?
— Тук аз задавам въпросите.
Агентът използва заповедническия си глас, но в момента, в който чу името, той се издаде, като едва забележимо потръпна и застана нащрек.
— Вие ли сте Сийкрест?
— Това птиче няма да пропее.
— Значи ще говорим, когато пропее — заяви Хийт. Двубоят беше много тежък, но предвид залога Ники беше готова да се бори до жестокия край. Агентът явно го разбра и се прехвърли върху Руук.
— Ще попитам вас. Кого видяхте и за какво говорихте?
— Това са лични неща, изисквам да се уважават правата ми като журналист, както е упоменато в Конституцията на САЩ.
Той отново се прехвърли към Хийт.
— Значи отказвате да съдействате на официално разследване, свързано с националната сигурност?
— Разбира се, че бих му съдействала — каза тя, — само че едно истинско официално разследване би действало открито, чукайки на вратата ми, вместо да разчита на отвличане и сплашване. Това ли наричате официално? Аз виждам само склад под наем и два каубоя във фургон, понесли куфарче с почистващи препарати. Ако разследването е официално, агент Калън, следвайте процедурата на „Полис Плаза“ 1 и можете да разчитате на мен. В противен случай ще трябва двамата да се бием със сгъваеми столове.
Агент Калън затвори папката и почука с нея по бедрото си, докато дъвчеше вътрешността на бузата си. Хвърли поглед към партньора си, който кимна.
— Много добре — каза той. — Вървете си.
Докато събираха багажа си обаче, той добави:
— А, Руук. Може да разчитате на защитата на Конституцията, но като се има предвид в какво сте се забъркали, може да откриете, че тя изобщо няма да ви опази.
Решиха тази вечер да ядат у дома. Хийт искаше да работи, освен това и двамата умираха да хапнат от всеизвестните спагети карбонара на Руук. Докато Ники преглеждаше бележките си на масата в апартамента му, той започна да реже продуктите на далечния край на плота.
— Направи ми една услуга — помоли той. — Внимавай къде стъпваш, любимата ми фигурка, Скоти, която държа на масата, може да е паднала при земетресението. Кученце е.
— О, бедният Скоти… ще внимавам. — Тя се наведе, обходи хола, но не я намери и отиде в кухнята. — Мм, беконът мирише великолепно. Кога ще станат?
— Щом кипне водата. И моля те, не вдигай капака на тенджерата.
Но вече беше късно — тя посягаше към дръжката.
— Мирише на много вода.
— По телевизията Алтън Браун каза, че паста не се готви в по-малко от 3,8 литра вода. Предлагам аз да настържа пармиджаното, докато ти си почиваш и търсиш убиеца. Става ли?
Докато той готвеше, скърцането на маркера й, докато пишеше на бялата дъска, се смесваше с тракането на ножа по дървената.
— Ще те изпитам, Руук. Какво научихме от отвличането ни тази вечер?
— Освен това, че пътуването с теб в автомобил е адски опасно ли? Научихме, че сме надушили нещо. Иначе нямаше да ни обърнат толкова внимание.
— Да, следили са ни в Париж и са подслушвали разговорите ни. Разпозна партньора на Калън, нали?
Той изглеждаше стъписан, но се опита да го прикрие.
— Ама разбира се, той е… И представа си нямам.
— Събуди се, Руук. Той беше мъжът до кафенето оня ден, който се правеше, че убива времето, като си свива цигара. Забеляза ли как отклони поглед, когато го разпознах тази вечер?
— Аа… естествено — излъга той.
— В Национална сигурност са притеснени за нещо и разпитът тази вечер ми подсказва, че каквото и да е то, още не са го разгадали.
— На мен ли го казваш? Всеки въпрос издаваше, че нищо не знаят. Видя ли лицето му, когато ти спомена Сийкрест? И какви бяха онези кърпички? — Той надникна през парата и видя как тя записва „НС, Кърпички“ на дъската. — Какво разследват според теб?
— Не знам, но предлагам да продължим както досега. Явно действа.
Той сипа спагетите в кипящата вода и самодоволно й се ухили.
— За Бостън и Париж ли говориш?
— Да — каза Ники. — Добре, че ми хрумнаха такива добри идеи, нали?