— Гениални — каза Руук. — Гениални.
Чорапите на Джеф Хийт си пасваха и това зарадва дъщеря му, която все още не беше готова да наблюдава неговия залез. Може би предупреждението един ден по-рано му беше дало възможност този път да се подготви по-добре за срещата. Но докато го наблюдаваше на дивана в Скарсдейл, докато разглеждаха кутията със стари снимки, тя забеляза, че въпреки чистия пуловер, добре изгладените бежови панталони, току-що взети от химическото и прясно обръснатото му лице, баща й изглежда много по-възрастен, отколкото е всъщност.
Всеки път, когато се загледаше в някоя снимка, тя питаше „Какво?“, а той клатеше отрицателно глава, но отново се колебаеше, преди да я остави върху купчината с безполезните. Ники бързо разбра какво става — Джеф Хийт не разпознаваше никой от познатите на майка й, той спираше, за да мисли за жената, в която се беше влюбил. Разводът беше попречил на дъщеря му да допусне, че може би снимките ще му харесат. Но защо не? Те бяха не просто част от живота му, а може би най-хубавата част. Отбеляза си да сканира няколко и да му направи албум.
— Този го познавам. Юджийн Съмърс, в момента играе иконома в онова тъпанарско предаване — каза той, показвайки й групова снимка на майка й, Тайлър Уин и един млад мъж, който сега си имаше собствена реалка и играеше себе си — главен прислужник на младия мързелан на седмицата. — Мисля даже, че аз направих тази снимка.
— Страхотно предаване. Познавате ли Юджийн Съмърс? — попита Руук.
— Не, видяхме се само веднъж в Лондон. Първо ми хареса, но през цялото време не спря да ме поправя. Дори извади кърпичката от джобчето ми и я сгъна отново. Представяте ли си?
— Еха! — възкликна Руук и си спечели изпепеляващ поглед от Ники.
— Защо беше в Лондон, татко?
— Заради майка ти, как иначе. Синди беше на работа там през лятото на седемдесет и шеста, в най-голямата жега от десетилетия насам. Какъв момент да си в Англия — точно на двестагодишнината, откакто им наритахме кралските задници.
Той хвърли снимката на Съмърс върху безполезната купчина. Ники, която не можеше да направи връзка между разследването и Съмърс, я отдели и си записа да се свърже с телевизионната звезда.
— Помниш ли кого обучаваше мама?
Баща й се засмя.
— И още как. Хлапето на някакъв милионер-пивовар. Страхотна бира правеше, „Дърдълз Файнест“. Затова си го спомням. — Той облиза устни и това я натъжи. — Най-големият износител за Ирландия. Нищо чудно, че кучият син беше богат, ако не можеш да продаваш бира в Ирландия, мястото ти не е в тоя бизнес.
Докато стигнат до дъното на кутията, той започна да се разсейва и не разпозна никой друг освен Никол Бернарден.
— Извинявай, че не можах да ти помогна повече.
Ники прибра снимките, като не бързаше, за да не им направи нещо, но и за да протака. Предстоеше разговор на тежка тема. Първо обаче тя му зададе въпрос.
— Хората, с които говорих, ме попитаха дали мама се е опитвала да скрие нещо.
— Другия си живот — изсумтя той. — Ако е била шпионин на ЦРУ, както казваш, чудесно, но въпреки това ме изолира. А й, между другото, това не означава, че освен, че е разузнавала, не е въртяла любов с оня… — Той посочи към току-що затворената кутия. — С оня баровец, Уин. Сигурно той е бил причината за всичко.
Тя нямаше какво да каже и реши, че е най-добре просто да кимне и да го остави сам да се справи с гнева си. Новините за ЦРУ не му бяха подействали така, както се беше надявала. Трябваше да признае, че част от онова, което каза баща й, беше вярно. Разузнаването и любовната афера не се изключваха взаимно. Заради облекчението, и може би заради идеализма си, Ники не беше погледнала на нещата под този ъгъл. Може би защото с баща й имаха различен дневен ред. Тя искаше да изчисти името на Синди Хийт, а той — потвърждение, че е бил жертва на несправедливост.
Руук се опитваше да не се меси, но се обади, за да върне разговора към темата.
— Ники, те нямаха ли предвид, че е криела някакъв предмет?
— Точно така. Татко, виждал ли си мама да крие някакъв предмет или нещо, което не е логично да крие?
— Какво например?
— Не съм сигурна, може да е ключ, видеокасета, план на жилище, плик. Истината е, че не зная. Натъквал ли си се някога на нещо, което те накара да си кажеш „Какво е това, по дяволите?“.
Тя чу как той вдиша през зъби, а очите му й се сториха толкова тъжни, както когато призна, че е наел частен детектив да следи съпругата му. Баща й се извини, отиде до спалнята и се върна след пет дълги минути, през които шумно отваряше и затваряше чекмеджета и врати на шкафове.
— Намерих това. То ме накара да наема Джо Флин.