— Наели сте Джо Флин? — попита Руук.
Джеф Хийт кимна и подаде на Ники малка кадифена торбичка. Докато го взимаше от ръцете му, сърцето й прескочи, както всеки път, когато й се струваше, че някой запънал случай може отново да набере скорост. Руук също го усети и се плъзна напред, за да наблюдава, докато тя дърпаше връвчицата.
— Това е гривна с фигурки — каза тя и я изсипа на дланта си. — Руук стана и застана до баща й, за да вижда по-добре. Гривната беше простичка и не много скъпа. Позлатена верижка с две фигурки на нея — цифрите едно и девет.
— От кого е? — попита тя.
— Така и не разбрах.
— Тя не ти ли каза?
— Аз, ъъ, не й казах, че е у мен. Прекалено много се срамувах. А и тя никога не попита за нея, така че когато частният детектив каза, че е сигурен, че няма любовник, реших да не изкушавам съдбата, нали разбираш?
— Да, разбирам. — Хийт обърна цифричките, за да ги огледа, но не откри нищо необичайно. — Имаш ли нещо против да я задържа?
— Взимай я — отвърна той и размаха ръка като метла. — Махни я оттук.
Ники огледа баща си и вместо възраст, видя тежестта на тайните. После се зачуди как ли щеше да изглежда лицето на майка й, ако беше жива.
— Татко, само още едно нещо, преди да си тръгнем.
Ники нагази в дълбоките води внимателно, като се опитваше да не мисли за това колко прилича на майка си заради това двуличие. Трудният въпрос обаче трябваше да се зададе, особено след като руснакът го беше подчертал толкова дебело предишната вечер в гората.
— Пазиш банковите си извлечения, нали?
— Да… — Макар че образованието на финансист го караше да складира всяка квитанцийка, отговорът Джеф Хийт беше несигурен и звучеше толкова прямо, колкото й нейният въпрос.
Хийт отново си каза, че прави това, за да спаси майка си от слуховете за предателството й и продължи нататък.
— Може ли да ги погледна?
— Може ли да попитам защо?
Тя видя нещо повече от предпазливост — повече приличаше на онова, което виждаше в очите на заподозрените. Страх да не ги разобличат. Той обаче не беше заподозрян, а неин баща и тя не искаше да го пречупи, а само да получи информация. Затова му отговори.
— Искам да знам дали мама е имала сметки, отделни от твоите. Тайни сметки. — Хийт вдигна кесийката с гривната. — Нещо, за което не си знаел, докато не си се натъкнал на него.
Тишината бе нарушена от иззвъняването на телефона на масичката до него. Ники виждаше името, изписано на екранчето — „Леджър“. Баща й също го видя и изчака четирите иззвънявания, без да вдигне. Когато обаждането мина на гласова поща, той бе взел решение и каза:
— Беше също както с проклетата гривна. Казах й „Защо ти е отделна сметка?“ и тя отговори, че парите били за щури неща, за да бъдела независима. Точно тогава ми хрумна, че наистина може да има друг мъж. — Начинът, по който я погледна, разби сърцето й. — Наистина ли ти трябват?
Хийт мрачно кимна.
— Може да ми помогнат да открия убиеца — каза тя с надеждата, че това ще е единственото, до което ще доведе тайната сметка.
Той помисли за момент и отново изчезна, този път във втората спалня. Руук и се усмихна одобрително, което не я накара да се почувства по-добре. Няколко секунди по-късно баща й се върна с дебела кафява папка, стегната с ластик. Джеф Хийт обаче не я занесе на Ники, а застана до входната врата и зачака. Двамата го последваха и той й даде папката.
— Благодаря — каза тя.
— Кажи ми нещо, Ники — каза й той с тих, кух глас. — С какво си по-различна от другото ченге, което дойде тук да се подиграва с мен? — Той размаха ръка към телефона и довърши: — Или от репортерите?
Очите й се навлажниха. Тя каза истината.
— Разликата е, че аз се опитвам да помогна.
Това не го успокои. Той каза:
— Мисля, че ще е добре известно време да не се виждаме.
После тръгна към втората спалня, а те напуснаха къщата.
Обикновено се движеха със служебния форд на Хийт, но тъй като тя беше в отпуск, взеха колата, наета от Руук. Именно така се му наложи да изтърпи пълзенето на кервана почиващи, които се прибираха в Манхатън в неделя. Беше се подготвил за тихо, мрачно пътуване, но Хийт беше минала в работен режим. Руук си даде сметка каква емоционална плесница е получила от баща си, спомни си за защитната й стена и се зарадва, че тя й помага да остане от хубавата й страна, поне временно.
Седнала до него, Хийт бързо прегледа папката с банковите извлечения.
— Непълни са — каза тя. — Майка ми е държала там само няколкостотин долара и я е използвала само колкото да не я замразят, но извлеченията прекъсват, без индикации, че някой е закрил сметката.