— Откога е последното извлечение?
— Октомври 1999. Месец преди да я убият.
Тя извади телефона си, дълго търси нещо и накрая откри номера на Картър Деймън. Докато слушаше сигнала, тя се чудеше дали той ще бъде твърде бесен, за да разговаря с нея след последната им среща.
— Детектив Деймън — започна тя, щом се включи гласовата му поща, като използва чина му, за да предложи маслинена клонка. — Обажда се Ники Хийт. Надявам се, че не ви притеснявам през уикенда, но исках да ви задам един въпрос за случая и да ви попитам дали си спомняте една банкова сметка.
После остави номера си и затвори.
За да се отдадат на забранено удоволствие, а и за да отбележат завръщането си в добрите стари Американски щати, се отбиха в едно от любимите заведения на Руук, наречено „Мидвил“, където ядоха пилешки крилца на скара и пиха бира. Избраха си маса до телевизора, за да гледат местните новини и да видят докъде е стигнала Общината с почистването след земетресението, което, според надписа, беше привършило на 95% и щеше да струва милиони. Руук натопи един пържен картоф в специалния сос и я заразпитва как би изглеждал с каска.
— Не за безопасност, а като модна приумица.
Тя обаче така се беше втренчила в телевизора, че той се обърна, за да види какво е привлякло вниманието й.
В горната част на екрана изникна крещящ надпис:
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ: Полицията арестува убиеца на замразената жертва.
ТРИНАДЕСЕТ
Руук помоли бармана да усили звука, за да чуят последните новини. Това не се хареса на почитателите на „Бейзбол в неделя вечер“, но на тях не им пукаше. Двамата стояха пред големия екран, а крилцата изстиваха на масата зад гърба им, докато слушаха емисията.
Репортерът бе застанал насред улицата пред ограничителната лента, обърнат към камерата, а надписът на екрана гласеше „На живо от Хеле Кичън“. Той натисна слушалката към ухото си и кимна, чул сигнала на водещия.
— Благодаря, Джеб. Да, голям пробив в случая, за който тази седмица говори цял Ню Йорк, откакто замръзналият труп на прободена с нож жена от Инууд бе открит в куфар в един камион. — Той се обърна и посочи нещо зад себе си, а камерата показа в едър план входа на кафява тухлена сграда, пред която охраняваше униформен полицай. — Виждате, че в момента на 52-ра улица е тихо, но това е вратата на сградата, където преди минути полицаите и следователите от Нюйоркската полиция нахлуха в апартамента на предполагаем убиец.
Последва запис на капитан Айрънс, който стоеше с лице към местопрестъплението, гордо изпъчил шкембе. Името му искреше на екрана, а към него бе насочено море от микрофони.
— Името на заподозрения е Ханк Норман Спунър, четиридесет и двегодишен, занимава се с наглеждане на апартаменти. Г-н Спунър бе задържан без произшествия от мен и детектив Шарън Хайнзбърг от моето управление, 20-то, както и от полицаите от северната част на Мидтаун, които ни съдействаха.
— Става все по-прекрасно — каза Руук, но Хийт не отговори. Само стоеше като хипнотизирана, докато Айрънс отговаряше на въпросите на трескавите журналисти.
— Бяхме уведомени за заподозрения този уикенд, след като член на екипа ми получи обаждане, в което анонимният подател изказва съжаление за убийството на Никол Бернарден миналата седмица, както и за смъртта на друга жертва, Синтия Троуп Хийт, през 1999 година. — Ники си спомни разказа на Роуч как в събота Айрънс и Хайнзбърг слушали някакъв запис на затворени врати. Междувременно репортерите гръмогласно задаваха още въпроси. — Точно така — отвърна капитанът. — Той си призна и за двете убийства и каза, че повече не може да живее с такава вина. Цитира ни достатъчно подробности, за да ни докаже, че той е убиецът и след като открихме къде се намира, тази вечер го арестувахме. В момента е в 20-то управление и прави официални самопризнания. Искам да отбележа, че тази нощ жителите на Ню Йорк ще спят по-спокойно, а аз се гордея, че ръководих екипа, който успя да разреши този случай толкова бързо и ефективно. Благодаря.
Телефонът на Хийт иззвъня — беше Очоа.
— Защо не ми каза? — сопна се тя, без дори да го поздрави.
— Ей, и аз току-що научавам. Капитанът изолира всички ни. Никой не подозираше, освен Хайнзбърг. Обаждам се първо на теб, за да ти кажа, но явно си разбрала.
— О, Мигел, извинявай, че избухнах.
— Няма нищо. Ужасно е, всички те разбираме. Отивам да видя за какво става въпрос и да огранича щетите, доколкото е възможно. Ще те държа в течение.
— Добре — каза тя и затвори, после остави пари на бара и тръгна към вратата. Руук вече беше там и я държеше отворена.