Докато вървяха към апартамента му, той каза:
— Чудя се колко ли глави от Кама Сутра се полагат на Големия Уоли, след като спомена Хайнзбърг по телевизията.
— Спести ми това, Руук.
— Ей, и аз съм бесен! Така се справям с чувствата си.
— Справяй се на ум тогава. Сега не мога да разговарям. — След три крачки обаче тя каза: — Той съсипва всичко. Не, по-лошо — плаши ме това, че едва започва да съсипва всичко. Нямаше ме по-малко от седмица, а той не само арестува неподходящия човек, но и вероятно нанася необратима вреда и на двата случая.
— Спри го тогава.
— Как?
Двамата зачакаха на зебрата и той застана с лице срещу нея.
— Знаеш как.
— Не — каза Ники. — Казах ти, че никога не бих го направила.
— Добре тогава, остави го да беснее като бик в магазин за порцелан и му се радвай по телевизията.
Светна зелено, Руук пресече, а Хийт го догони.
— Мразя те.
— Повтаряй си го на ум — отвърна той.
На следващата сутрин Хийт пристигна на срещата със Зак Хамнър в седем часа с десет минути по-рано, надявайки се, че това време ще й стигне, за да потисне раздразнението си, че се налага да се види с тази невестулка. Когато влезе в кафенето до „Полис Плаза“ обаче, той вече беше там и привършваше закуската си — омлет, пържени картофи, геврек с крема сирене, сок и еспресо. Не я поздрави, когато влезе и само й кимна, като й посочи стола насреща.
— Подранили сте — отбеляза той, поглеждайки часовника си.
— Мога да чакам отвън, докато се нахраните.
Докато пътуваше насам с метрото, беше решила да не се зъби на Зак Хамнър, но той превръщаше изкушението в неустоимо. Старши административният асистент на заместник-комисаря по юридическите въпроси обичаше да се прави на важен и Ники смяташе, че голяма част от увереността му се дължи на дължината на титлата му. Всеки разговор, значим или незначителен, за него беше възможност да демонстрира властта си и това, че я принуди да дойде чак дотук заради разговор, който можеха да проведат по телефона, когато му се обади предишната вечер, беше просто демонстрация на сила.
Зак се престори, че не си дава сметка за раздразнението й.
— Не, ще ям, докато говорим. Кафе?
— Не, благодаря.
Той довърши геврека си, като я накара да чака, докато го сдъвче и провери дали има нова поща. Хийт си даваше сметка, че Зак „Чукът“ Хамнър има за какво да й се сърди. Това демонстративно неуважение очевидно беше наказанието за политическия капитал, който му бе коствала преди два месеца, когато удиви всички, като отказа повишението, което й беше издействал, за да поеме командването на 20-то управление.
Когато той старателно изтупа зрънце сусам от ръкава на тъмносивия си костюм, без изобщо да бърза, Хийт едва не си тръгна. През тези няколко минути лепкавостта на неговия свят, в който всеки търгуваше и изнудваше околните, я накара да спомни агонията, която я принуди да откаже по-високия чин. Затова не искаше да му се обади, когато Руук го спомена поминалата седмица. Сега обаче Айрънс беше на път да съсипе разследването на убийството на майка й и Ники знаеше, че няма друг избор. Знаеше го и Зак.
Той остави блекбърито си на масата и каза:
— Е? Да нямате неприятности на 82-ра улица?
— Както ви казах снощи по телефона, накараха ме да взема отпуск в най-неподходящия възможен момент. Капитан Айрънс го уреди и щом се отърва от мен, започна да се меси на едро в разследванията ми и да ги излага на риск.
— Едно от тях е на убийството на майка ви, нали?
Хамнър знаеше отговора, но тя се насили да играе по неговата свирка.
— Затова ви моля за помощ.
— Веднъж се опитах да ви помогна и не мина много добре.
— Нека бъдем откровени, Зак, моето повишение щеше да помогне и на вас.
— Закачиш ли се за звезда, и ти ставаш такава — безрадостно се ухили той и се отказа от темата. — Не ви прецених добре, Хийт. Заплюхте ме в лицето.
Изпълнявайки своята част от сделката, тя каза:
— Искрено съжалявам, ако съм ви причинила неприятности.
После наблюдава как той обмисля думите й — единствената причина за пътуването и до тук.
— Добре тогава — каза той, доволен, че му е засвидетелства почитта, която смяташе, че заслужава. — Уоли Айрънс. Няма да е лесно, на „Полис Плаза“ 1 много го харесват. Статистиката му е великолепна.
— Стига, Зак. Статистиката на Айрънс срещу Чука?
Казаното му хареса.
— Зареден ли е телефонът ви? Радвам се. Не слизайте под земята тази сутрин, за да мога да се свържа.
— Благодаря ви.