— А, и вижте какво — каза той. — Нека да се разберем. Ще получите възможност да ми се отблагодарите. Някой ден ще ви изпратя сметката. — Той плъзна по масата сметката за закуската си. — Очаквайте да е много по-солена от тази.
Два часа по-късно детектив Хийт щеше да влезе в общия офис на 20-то управление, посрещната от аплодисменти, но тя ги изпревари, като се обади на Роуч и ги предупреди да кажат на останалите, че предпочита появяването й да не се разгласява. Зак Хамнър я предупреди, че Айрънс ще трябва да преглътне заповеди от върха на хранителната пирамида и е по-добре да не го засрамва допълнително, но бе успял да я върне на работа в замяна единствено на уговорката, че ще отиде отново при психолога заради избухването в кабинета на капитана.
— Само това ли трябва да направя?
— За тях — да — отвърна Зак, сякаш имаше нужда да й напомня, че му дължи услуга.
Хийт започна веднага, като нареди да доведат Ханк Норман Спунър от килията му в Разпити 1, докато четеше признанията му от предишната вечер. Заподозреният имаше досие и тя го проучи. През деветдесетте работел като охранител, но го уволнили след обвинения в дребни кражби от обектите и тормоз на жените от апартаментите, които бил нает да пази. Получил условна присъда, както и няколко ограничителни заповеди. Във Флорида пък бил обвинен, че шпионира по стаите и тоалетните в кораба за круизи, където работел. Това било единственото му назначение през по-голямата част от изминалите десет години, а присъдата за провинението била 90 дни и изпитателен срок. Извън това не беше лежал в затвора.
Ники попита детектив Раймър дали са сравнили датите на пътуванията на Спунър с тези на убийствата и когато той отговори отрицателно, тя му го възложи и се зачуди на кое отгоре Уоли Айрънс се е появил по телевизията, твърдейки, че е имало „разследване“.
Неизбежният сблъсък с началника на управлението настъпи, докато Хийт прибираше пистолета си в шкафчето пред Разпити 1.
— Добре дошла, Хийт.
Тя вкара комбинацията в катинара и се обърна по посока на гласа. До капитана стоеше детектив Хайнзбърг.
— Капитане.
„Краткостта“, помисли си Ники, „е най-добрият ти приятел, когато искаш да изглеждаш добре.“
— Какво става тук? Разбирам, че сте повикали затворника ми.
— Да, сър — каза Хийт, стараейки се да звучи почтително. — Искам да му задам няколко въпроса. Имам и един за вас. Някакви новини за изчезналата ръкавица?
— Никакви. Скъсах се да им пиля в „Съдебна медицина“.
— Тя вече не е важна, нали? — включи се детектив Хайнзбърг. — След като заловихме нашия човек.
Глупостта на Хайнзбърг би я забавлявала, ако тя не нанасяше такава сериозна вреда.
— Ами простреляният от мен човек, на когото принадлежеше ръкавицата? „Нашият човек“ бил ли е раняван, или не обърнахте внимание?
— А, не — каза Шарън. — Това определено щях да го забележа.
Айрънс се намеси, за да защити тайното си гадже.
— Явно не става дума за един и същи човек, Хийт. Което ми подсказва, че онзи с пушката е свързан с друг случай. Има ви зъб отдавна. Може да е от онази група, която се опита да ви очисти в Сентръл Парк миналата зима.
Хийт си даде сметка, че разговорът не върви добре и реши да смени темата.
— Ще видим. Извинете.
— Чакайте — каза Айрънс. — Вече е подписал самопризнания, защо ще го разпитвате?
Тя вдигна папката с досието на Спунър.
— Капитане, при цялото ми уважение към вас, всичко, което е признал, е известно от медиите. Всяка подробност е била описана в статии като тази, която Руук написа за мен, в новините, в материалите от „вътрешни източници“…
Ники се опита да не поглежда към Хайнзбърг, за която беше сигурна, че е снесла още много информация след първия път. Последните статии издаваха дори секретна информация като мръсотията от железопътната линия по дрехите на Никол и еднаквите прободни рани в гърба, които бяха получили двете с майка й.
Айрънс размаха ръце към нея.
— Ей, ей, дайте да си дойдем на думата! Дори информацията да е по вестниците, онзи си призна всичко! Би трябвало да сте доволна, защото така оневини баща ви! Защо ще го разпитвате тогава? Работата ни да отърваваме виновните ли е, или да ги прибираме от улицата?
— Работата ни е да открием истината и точно това смятам да направя. Ако този човек лъже, за да се прочуе или по някаква друга причина, значи убиецът още е на свобода. А сега ме оставете да си върша работата. Ако сте арестували не когото трябва, сега ли предпочитате да разберете, или когато прокурорът даде пресконференция, за да обяви, че процес няма да има?