При тази мисъл очите на Уоли се разшириха и гледката й достави неподправено удоволствие.
— Добре, Хийт. Давам ви един опит. Действайте — ще ви наблюдавам.
Очите на Ханк Норман Спунър светнаха, когато детектив Хийт влезе в помещението за разпити, а щом седна насреща му, я посрещна усмивка, която й се стори твърде импозантна. Без да казва нищо, тя позволи на първите впечатления да нахлуят в главата и без филтри. Те винаги се оказваха полезни и за да ги абсорбира, Ники пренебрегна всичко останало — онова, което зависеше от разрешаването на случая; бъркотията, избухнала през седмицата след откриването на хладилния камион; присъствието на Айрънс и останалата публика зад двойното огледало. За Ники Хийт най-важното в такива случаи беше непредубеденият поглед.
Той не беше обръснат, но все още изглеждаше спретнато. Според досието беше на 42 години, но изглеждаше по-скоро на 35, което се държеше на дребната фигура и момчешкото му лице. И на косата му. Чисто подстригана и разделена на път — рижа, но не агресивно червена, а по-скоро кестенява. Еднодневните му мустачки бяха русоляви, заради което косъмчетата по бузите му, които бяха започнали да се изчервяват под погледа й, почти не се забелязваха. Все още се усмихваше по твърде приятелски, твърде фамилиарен начин. Зъбите му бяха жълти и той го осъзнаваше — издаваше го начинът, по който държеше горната си устна. Беше скрил ръце в скута си под масата, така че по тях Хийт щеше да се ориентира по-нататък. Според нея те най-добре издаваха истината, единствено очите бяха по-полезни. Неговите не я изпускаха от поглед, изразявайки нещо, което тя можеше да нарече само „екстаз“. Очният контакт беше добър — твърде добър, също като усмивката. Първото й впечатление се потвърди от първите му думи.
— Не мога да повярвам, че ще се запозная с истинската Ники Хийт!
Ханк Спунър й беше фен. Тя реши да игнорира това и запази клиничното разстояние между двама им, като насочи вниманието си към досието му. Картата „почитател“ можеше да изиграе по-късно — ако се наложеше. Точно сега искаше да слуша и да учи. Ако това наистина беше убиецът, Ники искаше да долови късчетата информация, които щяха да й го подскажат. Ако не беше, трябваше да обръща внимание на несъответствията, за да долови и това. Хийт направи нещо, което правеше при всеки разпит — остави предубежденията си настрана и започна да внимава.
— Трябва да изясним някои неща относно показанията ви.
— Дадено.
— Първо обаче искам да разбера нещо повече за вас.
— Питайте, детектив Хийт.
— Имали сте неприятности по време на едно от назначенията си като пазач.
— Всъщност беше недоразумение — отвърна той, вдигна ръце нагоре и белезниците издрънчаха. Без изненада Хийт забеляза, че ноктите му са съвършено подрязани, а кожата на пръстите — напръскана с лунички, като тази под очите му.
— Според обвиненията сте крадял от офисите, които е трябвало да пазите и сте преследвал жените, живеещи в охраняваните от вас апартаменти.
— Недоразумение, както казах. Наистина взех назаем малко електроника — един компютър и един принтер, но смятах да ги върна.
— А следенето?
Той сложи ръка на сърцето си.
— По трудния начин разбрах, че ако си жалък пазач, не бива да каниш жените от сградата на срещи.
— Срещу вас има три ограничителни заповеди.
— Това имах предвид под „по трудния начин“.
Той отново й се ухили и Хийт пак наведе глава към папката.
— Преди това десет години сте работили по круизите, така ли?
— Да. Е, не непрекъснато.
— Какво точно работехте?
— По малко от това, по малко от онова. Бях поддръжка по казината, грижех се за слот машините. Поработих малко и на палубата. Подреждах столове, подавах кърпи, бях спасител.
— Уволнили са ви през 2007.
— Само защото отказах да ме преместят зад бара. Имам жестока алергия към цитрусови плодове. — Хийт за пръв път вдигна очи и го изгледа продължително. Той се размърда неспокойно и обясни: — Истина е. Опитайте се да забъркате питие на тропически круиз, в което няма лимон или портокал.
— Не съм чувала за такава алергия.
— Истината ви казвам. Като малък едва не умрях от анафилактичен шок, така че казах „не“ и те ме изритаха.
Ники обмисли чутото и отново се върна към досието му.
— Мислех, че са ви свалили на сушата, защото са ви хванали да шпионирате една от пътуващите.
— Това беше на друг кораб. Само проверих дали в каютата й има кърпи. Нейната дума срещу моята, познайте на кого повярваха. На клиента с парите или на нещастника с бялата униформа?