— Как се издържахте между круизите?
— Разхождам кучета, пазя апартаменти. О, вече имам и блог.
— Блог? Добре ли печелите?
— Все още не, но и това ще стане. Имам и акаунт в Туитър. Чух, че съм събрал купища последователи, откакто ме арестуваха.
Преминавайки към нова фаза, тя му се усмихна и рече:
— Явно и вие ще станете доста известен, Ханк.
— Така ли мислите? — грейна той, щастлив, че е изрекла името му. — Е, не колкото вас, детектив Хийт. А вие дори не използвате социалните медии!
— Не са по моята част.
— А би трябвало да опитате. Ще ви харесат веднага, сериозно ви говоря — вие сте истински герой. На бас, че съм чел всичко, писано някога за вас.
Ники измъкна самопризнанието му и ако се съдеше по съдържанието му, Ханк Спунър определено беше експерт по въпроса.
— Значи твърдите, че вие сте убили Синтия Хийт.
— Вашата майка.
— Как убихте Синтия Хийт?
— Там пише.
— Разкажете ми.
— Прободох я. Веднъж. В гърба.
— Къде се намираше тя?
— В апартамента си в Грамърси Парк.
— Къде в апартамента?
— В кухнята. Печеше пай.
— Никол Барнарден, как я убихте?
— Прободох я.
— Колко пъти?
— Веднъж. По същия начин, в гърба.
— Къде се намираше Никол тогава?
Той замълча за миг.
— Чакаше влака.
— Къде?
Подробностите за влака се бяха появили по вестниците и тя се опитваше да изкопчи повече.
— На станция „Ларчмънт“.
— Полицията каза, че по платформата е нямало кръв.
— Там си пише — каза той, сочейки самопризнанията си. — Казах, че тя си купуваше билет от машината до паркинга. Оттогава насам доста валя.
Той я изгледа доволно, сякаш беше прозрял опита й да го препъне. През следващия един час Хийт се опита да го отклони от показанията му, като преиначаваше нещата, които е казал, или чрез бързо изстреляни въпроси, които не следваха логическа последователност — знаеше, че повечето лъжци се придържат към строга последователност, за да звучат убедително. Той обаче сръчно и злорадо се нагоди към всичките й хватки. Тъкмо описваше фасадата на нейната сграда в Грамърси Парк, когато тя каза:
— Имаме да обсъдим още няколко неща, но ще си взема нещо за пиене. Жаден ли си, Ханк?
— Ама разбира се — каза той с пълна с обожание усмивка.
Докато минаваше край стаята за наблюдения, Айрънс стана от стола си.
— Какво става? Убедихте ли се?
Ники само се усмихна и излезе в коридора, а той се обърна към Роули и Очоа.
— Винаги ли е такава?
— Винаги — отвърнаха Роуч.
Ханк Спунър отново се оживи, когато след няколко минути Хийт се върна с две кутийки безалкохолно. Отвори ги, отпи от своята и сложи другата пред него. Той се взря в напитката, без да помръдне.
— Нещо не е наред ли?
— Нищо друго ли нямаше?
— Извинявай, Ханк, но не сме в „Макдоналдс“. Какво не й е наред?
— Нищо, освен ако се опитвате да ме убиете. — Той избута оранжадата толкова далеч, колкото можеше да достигне. — Казах ви, алергичен съм към цитрусовите плодове. Отпия ли, ще свърша в болницата или мъртъв.
— О, съжалявам, не ми хрумна. Аз много ги обичам. В хладилника държа малък запас.
Тя взе двете кутийки и тръгна към вратата.
— Добра сте — каза той и щом Хийт се обърна и го изгледа объркано, продължи: — Оранжадата. Проверявахте дали лъжа за алергията ми. — Спунър й намигна. — Браво.
— Разкрихте ме — каза тя. Когато се върна в стаята за наблюдение, Айрънс повтори:
— Е, убедихте ли се, че това е убиецът?
— Не.
— Как така, показанията му са непробиваеми!
— Е, и? Както казах, всеки би могъл да ги даде, онова, което твърди, е обществено достояние.
— А както ви казах аз, човекът призна.
— Разбира се, защото иска да се прочуе или се вманиачва по знаменитости, а в случая щастливият обект на желанието му съм аз. Това ще го оставим на психоаналитиците. Той лъже и мога да го докажа.
— Как? Отговори на всичките ви въпроси.
— Да, но има едно разкритие, което не се появи във вестниците. То си е мое. Човекът, убил майка ми, е взел кутийка безалкохолно от хладилника ни и я е изгълтал. — Тя вдигна оранжевия контейнер с надпис „Сан Пелегрино“. — Същата като тази. 16% натурален портокалов сок. — Докато Айрънс осъзнаваше какво означава това и удивено зяпаше Спунър през стъклото, тя добави: — Можете да закопчаете Ханк Алергичния за каквото искате, но за убийството на майка ми — няма как.
Когато Хийт излезе, капитан Айрънс все още невярващо се взираше в любимия си заподозрян.
Когато Хийт се върна в общия офис, детективи Роули и Очоа седяха зад бюрата си. Тя ги подкара към дъното на коридора, така че никой да не чува, като затвори вратата.