— Съжалявам за тайнствеността, но искам да действате дискретно.
— Да повикам ли Шарън Хайнзбърг? — попита Очоа.
— Давай — отвърна тя, — а аз ще се обадя на Там Швайда от „Леджър“.
След като се посмяха, Хийт отвори папката с банкови формуляри, която и беше дал баща й. Докато накратко разказваше на колегите си за сметките, които майка й бе крила от него, лицата им станаха сериозни.
— Не мога да ви кажа повече, но искам човек, на когото имам пълно доверие, да проследи активността по сметката, като действа тихо, но изчерпателно. Особено активността през ноември 1999 г.
— Готово — каза Роули и пое документите от ръката й.
— Ако се разприказва — намеси се партньорът му, — ще му наритам задника.
— Вярно си е — съгласи се Роули.
Тримата се върнаха в общия офис и Ники откри Руук, който се беше разположил на обичайното си място. Той посочи към значката и пистолета на бедрото й.
— Радвам се, че отново сте въоръжен служител на реда, шерифе.
— Чувствам се както трябва — отвърна тя. — Макар че Париж е друго нещо.
— Погледни го от друга гледна точка — тук няма толкова кучешки лайна по улиците.
— Много елегантно. Ти си и майстор на словото, и поет.
Хийт повика всички на бързо съвещание около бялата дъска. Детектив Раймър съобщи, че проверките на круизната линия сочат, че Ханк Спунър не е бил на път по време на убийствата, за които бе признал. Въпреки че Ники беше убедена, че не е убил майка й, реши да не пропуска нищо и прати детектив Хайнзбърг да се увери, че заподозреният няма да бъде пуснат, преди да се уверят къде е бил по време на убийството на Никол Бернарден. После я изпрати в окръг Уесчестър, за да огледа лично гара „Ларчмънт“ и да разпита хората там, показвайки им снимки на Никол и Спунър. Малкъм и Рейнълдс трябваше да проверят алибитата.
Хийт много искаше да разкрие на отряда онова, което с Руук бяха разбрали за работата на майка й и Никол за ЦРУ, но малкото й корабче вече беше протекло на твърде много места. Вече се бе доверила на Очоа, така че решението беше да каже още на Роули, Фелър, Малкъм, Рейнълдс и Раймър — по отделно. Не обичаше да действа по този начин, но така става, когато шефът ти спи с член на отряда, който пък е постоянно на телефона с журналист от таблоид.
След като приключиха съвещанието, Ники прослуша едно съобщение от Юджийн Съмърс, младият мъж от снимката от Лондон през 1976-та с майка й и Тайлър Уин. Когато попита Руук дали иска да я придружи, за да обядват с него, той така се развълнува, че започна да върти задник още преди да са напуснали офиса.
— Боже, вижте само как съм изглеждал тогава! — възкликна Юджийн Съмърс, докато разглеждаше старата снимка. — И колко ми е широка вратовръзката! Злата вещица от Запад би могла да кацне на нея и пак ще й остане място за три-четири летящи маймуни. — Той върна снимката на Ники. — Обожавах майка ви, знаете ли. Това бяха прекрасни години, а Синди беше неповторима.
Ники му благодари за милите думи, а той отпи от чая си, отбягвайки погледите на останалите клиенти в кафенето, които го разпознаваха от реалката, която бе превърнала един шейсет и една годишен иконом в сензация. След като десетилетия наред бе работил като професионален прислужник в Европа, Юджийн получил обаждане от шеф на телевизионна компания, на когото бил сервирал по време на ваканцията му в Лондон, и на когото му хрумнало да направи предаване като „Артър“, където взискателният, изискан г-н Съмърс дели сцената с най-различни буйни млади знаменитости. Така се стигнало до „Джентълмените предпочитат мартинки“, чийто успех превърнал Юджийн в най-високата инстанция по всичко в САЩ — от облекло до етикет и избор на вино.
В съобщението, което й беше оставил, когато се обади от таванския си апартамент в Челси, той звучеше направо очаровано — много се радвал, че го търси дъщеричката на Синди Троуп и с удоволствие приемал да се видят за обяд. Руук също беше на седмото небе — той обожаваше предаването и докато пътуваха към ресторанта, каза на Ники:
— Според теб какви са шансовете това да е един от случаите, където убиецът е икономът? Защото всички списания в страната биха се избили за такава статия само заради заглавието.
Разбира се, когато седнаха на неговата маса, Ники чу обичайните похвали за приликата с майка й. Руук, който редовно се движеше сред холивудски знаменитости и музикални икони, само се хилеше като надрусан, когато стисна ръката на иконома. Хийт се молеше да не я изложи, като помоли да се снима с него.