Започнаха със съболезнованията на Юджийн по повод смъртта на майка й и удивлението му, че Никол Бернарден и Тайлър Уин също са мъртви.
— Казаха ми за Тайлър, когато се събудих в неделя сутринта. Още не мога да дойда на себе си. — Той възприе храбро изражение и изправи гръб. — Сещам се обаче за думите на Оливър Уендъл Холмс, който е казал, че „когато умрат, добрите американци отиват в Париж“.
Ники се учуди, че той все още контактува с нужните хора.
— Мога ли да ви попитам кой ви съобщи за смъртта на Тайлър Уин?
— Не мога да го назова, но да кажем, че ни беше общ познат.
— С Тайлър Уин близки ли бяхте?
— Едно време — да, но не се бяхме виждали от дълги години. Той обаче беше забележителен човек.
— И с това стигаме дотам, откъдето искам да започна — каза Хийт. — Вие бяхте ли част от мрежата, в която е работела майка ми?
— Не, че не искам да ви съдействам, детектив Хийт, напротив — каза Съмърс, — но ме поставяте в неловко положение.
— Да не би да сте положили клетва да не издавате тайни? — каза Хийт.
— И с клетва, и без клетва съм много дискретен, вродено ми е. Не е въпрос само на професионализъм, имам лични стандарти. — Той зърна разочарованието й. — Но не се отчайвайте, заради дъщерята на Синди ще наруша правилата. Ще говоря в общи щрихи. Например, отговорът на въпроса ви преди малко е, че съм се заклел да не казвам. От което разбирате точно онова, което ви е нужно, нали?
— Върши работа — каза Ники.
Съмърс забеляза, че Руук разсеяно си играе с приборите, което му беше навик, и се втренчи критично в него. Той веднага спря и каза:
— Еха, точно както по телевизията! Видя ли, Ники? Съмърс ме изпепели с поглед. Използвайте знаковата фраза — замоли се той. — Хайде, де, само веднъж. Много ви моля!
— Много добре. — Съмърс вдигна вежда и надменно каза: — Колко недодялано.
— Трепач! — злорадо се разсмя Руук, но забеляза втренчения й поглед и каза: — Продължете, ако обичате.
Хийт формулира въпроса си според правилата.
— Ако бяхте част от тази мрежа, щяхте ли да си припомните имената на някои от враговете, в чиито домове ви пращаха?
— Ако знаех нещо за тази мрежа, вероятно бих допуснал, че не всеки, когото са шпионирали, е бил враг. Разузнаването често разчита на наблюдението на дипломати или бизнесмени, които разполагат с много информация. От полза е и следенето на приятелите на врага.
— Ами майка ми? Ако бяхте част от мрежата, щяхте ли да знаете имената на обектите й?
— Съжалявам. Ако имах подобна информация, не бих я запомнил. Това е самата истина, бих бил твърде зает.
— Ами снимката, направена в Лондон? Майка ми шпионираше ли семейството, в което преподаваше?
— Отново не мога да ви отговоря.
— И за Никол Бернарден ли?
— Боя се, че да.
— Може ли и аз да поиграя? — включи се Руук. — Казахте, че и да разполагахте с тази информация, не бихте я запомнили. Ако имаше начин да откриете върху какво работи друг шпионин, как предполагате, че вие — или някой друг — би разбрал това?
— Браво, г-н Руук.
— Заболя ме главата — каза той.
— Допускам, че както при всички близки приятели под двайсет и пет години, които пътуват из Европа, социалните контакти биха били важни. Тогава нямаше Туитър. Вероятно биха били разработени други системи. Пощата и телефонните обаждания не биха били вариант заради наблюдението, така че бих предположил… — той млъкна и им намигна, — че изобретателните хлапета биха съобщавали местоположението си и важната информация посредством необикновени, да ги наречем скривалища.
— Скривалища — повтори Руук. — Имате предвид някоя разхлабена тухла на градския площад, отбелязана с тебешир?
Известният иконом направи кисела физиономия.
— О, моля ви, това е като от роман на Максуел Смарт.
— Как тогава? — попита Ники.
— Допускам — каза той и отново им намигна, — че всеки член би имал собствено скривалище и би разкривал местоположението му така, че лошите да не разберат.
В главата на Хийт изплуваха спомени за обърнатите наопаки апартаменти на майка й и Никол Бернарден, както и за обаждането на г-н Сийкрест, който търсеше някакъв пакет.
— Ако знаехте, бихте ли ни казали дали майка ми или Никол са имали скривалища другаде, освен в Европа? Да кажем — хипотетично — тук в Ню Йорк?
— С това не бих бил наясно. Дотогава щях да съм напуснал мрежата — ако изобщо членувах в нея.
Поредното намигане. Защо пък не?
— И кога би станало това напускане? — попита Руук.
— В края на деветдесетте. — Той се изкиска и добави: — Ако.