— В Европа ли бяхте, когато убиха майка ми?
— Точно там бях, когато чух новините, да. — Съмърс помисли още малко и се обърна към Руук: — За алибито ми ли ме попитахте току-що? — После се обърна към Ники. — Затова ли дойдохте? За да проверите ставам ли за заподозрян?
— Не, нищо подобно.
— Защото такова чувство имам. И трябва да ви кажа, че като човек, дошъл тук на добра воля, съм дълбоко засегнат. Ако искате отново да разговаряте с мен, адвокатът ми ще ме придружава. Извинете.
Всички в ресторанта надигнаха глави от салатите си с червени круши, когато Юджийн Съмърс шумно стана от стола си и демонстративно излезе.
Руук се наведе и вдигна салфетката на иконома от пода. Вдигна я и каза:
— Колко недодялано.
Ники отвори тефтера си и си записа, че трябва да проверят къде е бил Юджийн Съмърс в дните на убийствата. Винаги има едно „ако“.
Хийт току-що беше паркирала служебния форд на 82-ра улица до останалите коли под прикритие от управлението, когато й се обади Лорън Пари.
— Ники, имаш ли секунда?
Гласът й звучеше тихо и тревожно. Нещо не беше наред. Ники изчака Руук да влезе преди нея и се подпря на багажника.
— Новините не са добри, Ник — каза приятелката й. — Ужасно много се извинявам.
— Какво става?
— Токсикологичният на Никол Бернарден, съсипан е.
— Ще трябва да ми обясниш по-подробно, Лорън. Никога не съм чувала за съсипан токсикологичен тест. Какво означава това?
— Това, което ти казах. Нещо се е объркало в лабораторията. Нали знаеш, че изследваме кръвта и телесните течности с помощта на газове, за да проверим дали в организма на жертвата има токсини?
— Щом казваш.
— Е, така действаме. Нещо не е било наред с газовете. Запасите от бутилки с газ под налягане, които получихме, са били замърсени и сега не можем да изследваме Никол. Чувствам се ужасно, тук никога не се е случвало подобно нещо.
— Не се обвинявай — каза Ники. — Освен ако ти лично отговаряш за доставките на газ. Или отговаряш?
Лорън не се засмя, вместо това само намусено каза:
— Не.
— Тогава щом разрешите проблема, проведи тестовете отново с други проби.
— Не мога, Ники, там е работата. Тази сутрин тялото на Никол е било кремирано по молба на родителите й и изпратено във Франция.
Въпреки раздразнението и разочарованието си, Хийт беше много внимателна със своята приятелка. Каза й да не си и помисля да го приема лично и че скоро ще я потърси, за да разследват ситуацията, защото след изчезването на ръкавицата беше очевидно, че има нещо гнило.
В момента само Раймър и Фелър бяха свободни, така че щом влезе в общия офис, Хийт им каза, че трябва веднага да им възложи нещо. Тогава видя, че има гласова поща и я прослуша.
Съобщението беше от Лизет Бернарден в Париж, която плачеше. Воплите й акцентът й усложняваха нещата, но накрая Хийт с мъка разбра казаното и кръвта й изстина. Мадам Бернарден и съпругът й Емил искаха да знаят как е възможно това. Кой би кремирал тялото на дъщеря им въпреки забраната им?
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ
Детектив Очоа дойде да благодари на Хийт, че не го е пратила да разследва гафа в токсикологичната лаборатория в Съдебна медицина.
— Макар че с Лорън имаме връзка, искам да знаеш, че пратиш ли ме, ще се справя. Лекарите обаче много се гордеят с работата си, а в момента тя е адски разстроена. Радвам се, че Фелър и Раймър ще се занимават с това, за да мога просто да я изслушвам и да я подкрепям, нали разбираш?
— Разбирам, Мигел. В крайна сметка аз разследвам убийството на майка си. Мисля, че и двамата умеем да се абстрахираме от личните си чувства.
Той се намръщи.
— Не съм казал, че го умея, но браво на теб. — Преди да тръгне, той добави: — Предполагам.
Ники събра групата, за да разпредели новите задачи. Кръгът беше по-малък, тъй като Хайнзбърг беше на гара „Ларчмънт“, а Фелър и Раймър разследваха в Съдебна медицина, но Хийт нямаше търпение да набере инерция през първия си работен ден след отпуска и реши да не чака всички да се съберат.
Докато вървеше към групата, Роули вдигна ръка и каза:
— Току-що получих някои потенциално интересни новини. — Сърцето на Ники прескочи — тя се притесни да не би той да се изпусне и да заговори за банковата сметка, за която го бе помолила да си мълчи, но Шон Роули не беше вчерашен. — През изминалите няколко дни гледам записи от светофарите по 23-та и най-накрая изникна нещо. — Той й подаде цветна снимка. — Това е на Трето авеню, точно преди онази кафява камионетка да се опита да ви отнесе с Руук.
— Същата е — каза тя. Виждаше, че Руук криви врат, за да погледне, така че му я подаде.