— Няма и регистрационен номер като чужденец — каза Роули. — Толкова години е прекарала тук, а не са й издали карта. На бас, че знаете какво значи това, детектив Хийт.
Тя се опита да реши дали да сподели, или да приключи дискусията. Ако споделеше, всички останали в групата щяха да дадат идеи, но тази стъпка бе много рискована, докато Айрънс и Хайнзбърг бяха в сградата. Беше по-безопасно да ги отреже, но щеше да ограничи разследването.
Ники реши да спечели време.
— Имам някои идеи, но не знам дали трябва да ги споделя.
— Защо не? — попита Рейнълдс.
— Информацията не е за всеки — каза Руук.
— Никол Бернарден е била шпионин? — попита Роули, без изобщо да задава въпрос.
Хийт се обърна към Руук и поклати глава.
— Какво ти го подсказа? — попита Руук.
— „Информацията не е за всеки“, а?
— Извинявай, шефке.
Ники събра длани на няколко сантиметра една от друга.
— На косъм бях да ви кажа. Сега и косъм не е. — Тя ги събра около себе си. — Само че заради изтичанията на информация искам да ми се закълнете, че онова, което ще ви кажа, ще си остане между нас и с никого няма да го споделяте.
Всички, без изключение, вдигнаха дясната си ръка. Така че Ники им се довери.
Понякога рисковете си заслужават. Ако Хийт не се беше доверила на хората си, с Руук никога нямаше да се озоват в Мидтаун половин час по-късно, чакайки асансьора във фоайето на сградата „Соул“, изпълнени с вълнение от възможността да открият нова улика.
Ники беше разказала пред отряда съкратената версия на събитията, без да споменава отвличането от руснаците, срещата с Национална сигурност и най-личните моменти. Не беше готова да издава семейни тайни, особено противният слух, че накрая майка й се е превърнала в предател. Роуч можеше и да се досетят, ако от скритата сметка излезеше нещо, но с това щеше да се оправя, ако се наложеше. Междувременно разказа на останалите за мрежата на бавачките, Тайлър Уин и ЦРУ и им осигури предостатъчно материал за размисъл. Приключи с повторното предупреждение да не казват на никого и да й съобщят веднага, ако някой се свърже с тях относно случая.
— Кой, ЦРУ? ФБР? „Полис Плаза“ 1? — попита Фелър.
— Който и да било.
Ники не обясни нищо повече и също както в Париж, когато разиграваше снимката на майка си в Нулевата точка, отново усети, че следва нейните стъпки и действа тайно и стратегически, вместо открито.
Едно от предимствата на избора й да посвети хората си беше фактът, че сега можеше да ги праща по задачи, и тя изпрати Раймър да проучи алибито на всеизвестния иконом, Юджийн Съмърс. По-важното обаче беше, че може да се съветва с отбора, било то и единствено за да свери и потвърди собствените си идеи.
— Аз бих отишъл първо при хората, които е шпионирала майка ти — каза Рейнълдс. Разбира се, Хийт вече го беше обмисляла.
— Проблемът е откъде да започна — каза тя.
Руук отвори тефтера си на страница с прегънато ъгълче.
— Проучих виетнамското семейство от кутията със снимките. Хората, на чийто син майка ти е преподавала пиано преди Мирните преговори в Париж. Бащата е бил видна личност и е в Уикипедия. И двамата родители са починали през осемдесетте и оттогава синът е в манастир.
— Руук, не казвам, че Уикипедия не е най-добрият приятел на разследващия журналист — малко заядливо каза Фелър, — но според мен ще бъде по-умно да се съсредоточим върху последните проекти на майка й преди убийството.
— Съгласен съм — заяви Малкъм и качи обутия си в ботуш крак на облегалката на един стол. — Викам да пратим старите работи по дяволите и да започнем с работата й в САЩ. Ще ни бъде трудно да проследим европейските задачи и докато минем тия четиридесет години със ситен гребен, ще въртим на празен ход.
Партньорът му Рейнълдс каза:
— Така де. Старите разправии се разследват по-трудно и обикновено мотивът не е там, освен ако говорим за адски злопаметни хора. Аз бих започнал с последните й мишени.
Хийт, която вече се чувстваше по-добре заради приноса им, попита:
— Добре, но как да го направим, след като не знаем кои са те?
Руук скочи от мястото си с вид на човек, над чиято глава е светнала крушка.
— Знам как!
Наистина знаеше.
Асансьорът ги качи на 46-тия етаж, пред офиса на „Куантъм Ритрийвъл“. Рецепционистката ги очакваше и ги отведе в кабинета на ъгъла с такава скорост, че те все още се бореха със заглъхналите си от изкачването уши, когато тя ги представи на генералния директор.