Въоръжени с краткия списък на Флин и биографиите им, които да прочетат през нощта, Хийт и Руук изключиха лампите в общия офис и тръгнаха към апартамента му, за да хапнат и да поработят.
Половин час преди вечерното представление на Бродуей беше невъзможно да повикат такси, така че се предадоха и взеха метрото. Когато то спря на 66-та улица, и двамата извиха вратове, за да видят как вървят поправките на стъклописа. Ремонтът бе приключил за деня, но зад ограничителната лента и бариерите мозайката от акробати и балерини беше почти възстановена. Тогава Ники се обърна и забеляза, че някакъв мъж я наблюдава. Издаде се, като отклони очи, щом го видя.
Не каза нищо на Руук, вместо това две спирки по-късно, когато мъжът в задната част на вагона остана на мястото си, тя небрежно извади телефона си, написа бележка и го остави на скута си, за да го прочете Руук. „Не поглеждай. Задната част на вагона. Сив костюм, бяла риза, черна брада. Наблюдава ни.“ Руук, който не умееше да следва инструкции, я изненада, като не погледна. Вместо това утвърдително притисна бедро в нейното и измърмори „Мм-хм“.
Спирките се нижеха, а мъжът не помръдваше. На Кристъфър стрийт Ники използва потока от слизащи пътници, за да надзърне. Тогава забеляза издутина на бедрото му, под сакото. „Въоръжен е“, напечата тя. Това накара Руук бързо да се огледа и щом го направи, онзи стана.
Хийт го наблюдаваше, без да гледа, използвайки периферното си зрение. Ръката й обаче беше близо до бедрото, готова да извади пистолета.
На „Хюстън“ мъжът слезе, без да се огледа.
— Какво ще кажеш? — каза Руук.
— Може би е безобиден. Ченге под прикритие, което ме е наблюдавало, защото и аз съм въоръжена.
— Защо слезе тогава?
— Явно няма да разберем — каза Ники и стана, когато метрото се забави на Канал стрийт. — Слизаме, нали?
Качиха се по стълбите до тротоара, като инстинктивно се оглеждаха. На пресечката на Бродуей и Шесто авеню беше натоварено, както винаги, но тротоарът беше чист. Тогава Руук каза:
— Хийт. Непознатият в сиво.
Ники проследи погледа му и забеляза мъжа от метрото, седнал до шофьора на син „Шевролет“, който тръгна.
— Насам — каза тя и двамата рязко завиха в обратна посока. Не тичаха, но вървяха бързо, за да се скрият зад редицата пощенски камиони, паркирани зад пощата. Докато минаваха край третия, пред него изскочи друг мъж и им препречи пътя. Ники посегна към пистолета си.
— На ваше място не бих — каза той. Вдигна ръце, за да покаже, че са празни, но те виждаха, че не е сам. Другите двама, които ги бяха обградили, държаха ръце на кобурите под палтата си. Чуха стъпки зад себе си и разбраха, че са заобиколени. Обстановката беше идеална за засада — тъмна улица без прозорци — и Хийт се наруга, че е налапала въдицата. Ръката й остана на бедрото, но тя не извади оръжието.
— Проучвали сте ме, детектив Хийт. Искам да знам защо.
Той отпусна ръце до тялото си, облечено в костюм по поръчка и се приближи. Заради обръсната глава и катинарчето му приличаше на Бен Кингсли, но не в ролята му в „Ганди“. Беше заплашителен, като Бен Кингзли в „Секси звяр“. Тогава Хийт разпозна Фарик Кузбари, аташе по сигурността към Сирийското представителство в ООН.
— Имам няколко въпроса, г-н Кузбари. Защо не дойдете в управлението утре сутринта, вместо да ме причаквате из улиците вечер? Вероятно имате адреса.
Той се изкиска.
— Това би създало много усложнения. Имам дипломатически имунитет, поради което този вариант ви спестява много неприятни емоции.
— Имунитет, а? На посланика ще му е приятно ли да обяснява защо началникът на въоръжената му охрана е нападнал ченге на американска улица?
— Куражлия сте.
— Не ви трябва да знаете — каза Руук.
Кузбари каза на антуража си нещо на арабски и те отместиха ръце от оръжията си.
— Така по-добре ли е?
Хийт прецени ситуацията и свали ръка от пистолета. Той свъси вежди.
— Е, какви са въпросите ви?
Тя се замисли дали да не настоява за интервю в участъка, но той беше прав. Ако я забавеше или, още по-лошо, не се появеше, това нямаше да й бъде от полза.
— Става дума за едно убийство, което разследвам.
— Това по какъв начин би могло да ме засяга?
— Една жена е била убита през 1999. Преподавала е пиано на децата ви и беше моя майка.
Ако Кузбари беше забелязал приликата на Синтия с Ники, той не се издаде.
— Моите най-искрени съболезнования. Въпреки това се налага да попитам какво общо има това с мен.
— Лятото, когато беше убита, е идвала в дома ви два пъти седмично. Пътувала е с вас пет дни до курорт в Бъркшайър, г-н Кузбари.