Выбрать главу

— Всичко това е вярно, спомням си. Само че ако се опитвате да ми припишете мотив, намеквайки, че съм имал връзка с майка ви, значи губите и своето време, и моето.

Ники не намекваше нищо подобно, тъй като Джо Флин беше заявил, че майка й не е имала любовник, но опитът й с разпитите и подсказа да не се обажда, за да види какво ще каже Кузбари.

— Колкото до онази седмица в Бъркшайър, не ставаше дума за романтична ваканция. Бях там, за да охранявам посланика на един симпозиум и останах с него. Майка ви беше в отделно бунгало с жена ми и децата и с друго семейство, гости на конференцията.

— Мога ли да попитам кои бяха?

— Защо, за да тормозите и тях без причина ли? Детектив Хийт, разбирам, защо за вас е важно да разрешите този случай, но съм убеден, че не мога да ви помогна. Така че, ако нямате други въпроси, предлагам всеки да си продължи по пътя.

Преди тя да успее да отговори, той се обърна и изчезна между паркираните пощенски камиони. Чуха тръшкане на врата и останалите също изчезнаха, оставяйки ги сами на тротоара.

— Е, поне този път не ни нахлузиха торби на главите — обади се Руук.

* * *

На следващата сутрин Хийт и Руук тръгнаха по „Фултън“ към пристанището на Саут стрийт, за да посетят още един от клиентите на майка й. Този път не очакваха засади, защото си бяха записали час. Когато Руук спря, за да прочете надписа на паметника на Титаник, Хийт каза:

— Мислех си за срещата ни с Фарик Кузбари. Щом аз се почувствах сякаш навлизам в много дълбоки води, представи си какво му е било на Картър Деймън.

Те продължиха и Руук рече:

— Нали не му търсиш извинения на тоя некадърник?

— Никога. Просто разбирам защо посредствен следовател като него вероятно се е почувствал като риба на сухо и се е отказал.

— Ами Кузбари? Нима просто ще го задраскаш след грубата му игра вчера?

— Не. Аз решавам кога да спра, не той. Само че имам чувството, че не си струва сега да се съсредоточаваме върху него, така че за момента ще се занимаем с останалите имена в списъка на Флинт.

— Че имаш чувството ли каза? Детектив Хийт, да не би да се влияете от нечии лоши навици? Да не почвате да мислите като писател?

— Боже мой, вземи пистолета ми и ме застреляй. Не, остави чувството. Обяснение ли искаш? Добре. Дори Кузбари да е замесен, едва ли я е убил лично. Има цял отряд кютуци в костюми, които да вършат тази работа, така че съм сигурна, че ще има алиби. Освен това разследването ще е трудно заради дипломатическия му имунитет. Няма да е невъзможно, но ще изисква твърде много време и енергия. Междувременно трябва да разпитам още трима души, а и двамата знаем, че времето тече и капитан Айрънс скоро ще се прояви пак. Не, Руук, това е обосновано, така че да не го наричаме „чувство“. Да кажем, че… разчитам на инстинкти, породени от опита ми.

— Каза го точно като писател.

Когато пристигнаха пред главния вход на Пивоварна „Боз“, един пазач с гумени ботуши, който миеше паветата спря, за да ги пусне да влязат. Забележителната тухлена комерсиална сграда не само беше реставрирана, за да даде дом на най-голямата пивоварна на британската компания в САЩ, тя привличаше и туристи с кръчма в дикенсов стил. Собственикът й главен специалист по пивото, Кари Магс, ги посрещна във фоайето и щом зърна Ники, легендарната английска резервираност отиде по дяволите.

— Дявол го взел! — възкликна той с аристократичния си акцент. — Приличате досущ като майка си!

Магс неслучайно се слиса — през 1976 в Лондон, когато беше осемгодишен, баща му бе наел Синтия Хийт да го учи да свири на пиано. След емигрирането си в Америка през 1999, Кари Магс пое щафетата, наемайки я да обучава собствения му син.

— Това е кръговратът на живота — каза Руук.

— Знам, че историята се повтаря, на мен ли го казвате. И аз продавам бира, също като баща ми във Великобритания.

Магс каза, че ще ги разведе из пивоварната. Влажният въздух в огромната сграда беше наситен с толкова мая и малц, че те усещаха дори вкуса им и в този ранен час това беше колкото апетитно, толкова и неприятно. Докато минаваха край грамадни котели и контейнери, от които излизаха навити тръби, Кари Магс накратко им описа процеса и се похвали, че правят абсолютно всичко на място.

— Не знам защо, но си мислех, че всичко тук ще бъде медно — обади се Руук.

— От неръждаема стомана е. Не придава вкус на сместа и лесно се чисти и стерилизира, което е изключително важно. Онези котли имат медно покритие отвън, но това е само въпрос на естетика, защото гледат към витрината на кръчмата.