— Впечатляващо. Баща ви сигурно е горд, че сте продължили семейната традиция — каза Ники.
— Не чак толкова. Имаме различия за бизнес модела. Татко нарече най-добрата си бира на градския пияница от роман на Дикенс. „Тайната на Едуин Друуд“.
— Дърдълз — каза Хийт, спомняйки си как баща й копнееше по нея.
— Да. Е, скъпият ми баща постоянно забравяше, че целта на Чарлз Дикенс е била да изобличи социалната несправедливост и алчността на корпорациите. Така че откакто поех компанията, не само разширих бранда „Дикенс“ с кръчми и градински бирарии, а и дарявам половината ни приходи на „Мъркейтър Уоч“, организация против корупцията. Наричам ги Грийд Пийс44. Чували ли сте за тях?
— Не — каза Руук, очарован от прякора, — но след като ги назовахте, ще напиша статия и ще я предложа на списание „Ролинг Стоун“.
— Колко милиона стигат, когато половината свят гладува и няма питейна вода? Това, разбира се, според баща ми, който е същински Скрудж45 е радикален социализъм. Каква ирония, а? — Кари се засмя и разреса с пръсти немирната завеса от кестенява коса, паднала на челото му. — Съжалявам, че бръщолевя толкова, не сте дошли, за да ви говоря за това.
Тримата седнаха на бар столовете в кръчмата, тапицирани с червена кожа, и Ники каза:
— Всъщност наистина искам да обсъдим нещо важно. Разследвам убийството на майка ми и след като сте я познавали толкова години, може би ще сте в състояние да ми дадете някаква информация.
— Разбира се. Сега се чувствам още по-виновен, че не си затворих по-рано устата. Кажете с какво мога да ви услужа. — Внезапно очите му се ококориха. — Нали не съм заподозрян? Защото това би било кошмар, аз толкова обичах Синтия. Така де, тя беше прекрасен човек.
Тя не му каза дали е заподозрян, защото още не беше решила. Вместо това започна да задава въпроси. Беше се подготвила внимателно, знаейки, че подобно интервю би било трудно, защото не трябваше да разкрива, че майка й е била шпионин. Затова реши да продължи както при всеки друг разпит на свидетел или потенциален заподозрян, и да види какво ще излезе — нервност, несъответствия или дори улики.
— Ако можете, спомнете си месеца преди убийството й. Забелязахте ли промяна в поведението на майка ми?
Той помисли и каза:
— Не, не помня такова нещо.
— Тя сподели ли, че се тревожи? Струваше ли ви се развълнувана? Спомена ли някого, който да я е притеснявал или заплашвал?
— Не.
— Каза ли, че има чувството, че я следят?
Той помисли и поклати решително глава.
— Не, нищо подобно.
Тогава Хийт се опита да установи дали майка й е шпионирала в дома му.
— През последния месец, когато работи за вас, със съпругата ви имахте ли чувството, че разни неща в дома ви са местени?
Той вдигна учудено вежди.
— Как така местени?
— Както и да било. Нещо да не е било на мястото си или да е изчезнало?
Той се размърда на стола си.
— Опитвам се да си обясня въпроса ви, детектив Хийт.
— Това не е нужно, просто помислете. Да сте влизали в някоя стая и да ви е правило впечатление, че нещо е местено? Или изчезнало?
— Ама защо? Питахте ме дали е била разтревожена. Да не твърдите, че майка ви е получила психическо разстройство и е станала клептоманка?
— Не казвам това. Просто питам дали вещите ви са били местени. Имате ли нужда да помислите?
— Не — каза той. — Нищо подобно не си спомням.
— Какви хора идваха по онова време в дома ви?
— Нали си давате сметка, че това беше преди повече от десет години.
— Да, и нямам предвид водопроводчиците и доставчиците. Имахте ли гости, някой живееше ли с вас?
— Ама да не мислите, че някой наш познат може да я е убил?
— Г-н Магс, ще бъде от полза, ако престанете да гадаете какво искам да науча и се съсредоточите върху въпроса.
— Разбрано, продължете.
— Просто искам да знам дали сте имали гости. С преспиване, през уикенда? — Хийт беше заградила една от бележките на Джо Флин, според която мъж на около трийсет години е бил в дома на Магс в седмицата преди детектива да изостави задачата по нареждане на баща й. — Някой оставал ли е в апартамента ви, докато майка ми даваше уроци там?
Той бавно поклати глава, докато размишляваше.
— Не, не мисля.
— Било е около Деня на благодарността. Нима у вас не са идвали приятели или роднини?
— Разбира се, това е традиционен празник за нас британците, така че нека помисля. — Той преплете пръсти и ги притисна към устните си. — Така, сега се сещам, че пристигна мой приятел от университета и отседна у нас през онази седмица. Като споменахте Деня на благодарността и се присетих, защото децата бяха във ваканция. Щяхме да заминем за Лондон, а той щеше да пази апартамента. — Магс си даде сметка какво може да значи това и се разтревожи. — Ако смятате, че той е имал нещо общо, грешите. Не е възможно, не и той.