Тя обърна нова страница.
— Може ли да си запиша името на този приятел? — Кари бавно затвори очи и лицето му увисна. — Г-н Магс, моля ви да ми дадете името.
С глас, станал непривично монотонен, той каза:
— Ари. Ари Уайс.
После отвори очи. Изглеждаше така, сякаш признанието го бе превърнало в празна черупка.
Ники заговори тихо, но настоятелно:
— Бихте ли ми казали как да се свържа с Ари Уайс?
— Не можете.
— Налага се.
— Но е невъзможно. Ари Уайс е мъртъв.
— Вярно е — каза Руук, сгърбен пред монитора на бюрото си в управлението. — Според некролога д-р Ари Уайс е завършил медицина в Йейл, сигурно така се е запознал с Кари Магс. Починал е от рядко заболяване на кръвта, наречено бабезиоза. Пише, че се предизвиква от паразити и се пренася от кърлежите като лаймската болест, въпреки че заразата може да се предаде при кръвопреливане, дрън-дрън.
— Руук, човекът е мъртъв и ти имаш да кажеш само „дрън-дрън“?
— Нямам нищо против него, просто съм от хората, които щом чуят за редки заболявания, пренасяни от кърлежи, започват да се чешат и да си мерят температурата на всеки пет минути.
— Голяма находка си, Руук, такъв късмет извадих. — Тя посочи към некролога на монитора му. — Междувременно още една следа свърши в задънена улица. Кога е починал?
— Двехилядната година. — Руук затвори страницата. — Което така или иначе го елиминира като заподозрян за убийството на Никол Бернарден.
Ники се опита да запази доброто си настроение въпреки привидния провал на последната следа. Каза си, че трябва лично да проучи Ари Уайс, когато Роуч я стреснаха:
— Детектив Хийт?
Ники се обърна и ги видя да стоят зад нея с мрачни изражения.
— Говорете — каза тя.
— По-добре е да ти покажем — каза Очоа.
Докато четиримата с Руук пресичаха общия офис, Роули каза:
— Изскочи преди няколко минути, но изчаках Шарън Хайнзбърг да излезе в двучасовата си обедна почивка.
Той седна зад бюрото и натисна няколко клавиша.
— Това е извлечението от сметката на майка ти в „Ню Амстердам Банк“ — каза Очоа. — За ноември 1999.
На екрана изникна сканирана финансова разпечатка, а Роули дръпна стола си, за да може Ники да го прочете.
Руук се наведе до нея и тихо простена. Хийт се обърна с гръб, а лицето й съвсем пребледня.
Сякаш за да потвърди онова, от което се боеше тя, Роули тихо изрече:
— Според този документ майка ти е получила двеста хиляди долара в деня, преди да я убият.
— Имаш ли представа какво значи това? — попита Очоа.
Главата й олекна, тя се обърна да погледне отново документа с надеждата, че е сбъркала, но образът се замъгли пред очите й. Ръцете й се разтрепериха и когато ги скръсти, за да ги скрие, цялото й тяло се разтресе отвътре, което се пренесе върху ставите й. Краката й омекнаха и тя чу гласа на Руук, който сякаш идваше от дъното на тунел, питайки я дали е добре. Ники тръгна към бюрото си, но размисли, когато стигна до средата на помещението и нестабилно излезе от офиса, като на излизане си удари бедрото на един стол или може би бюро.
Когато излезе на улицата, свежият въздух не й помогна. Главата й все още се въртеше във вихрушка от паника. Навън бе ясна, светла утрин, но зрението й си оставаше замъглено от синя мараня, като конденза на вратата на душкабина. Тя потърка очи, но когато ги отвори, мъглата беше кристализирала, превръщайки се в син лед. Зад нея се движеха сенчести силуети, които й се струваха познати, но неразпознаваеми. През скрежа надникна лице, което приличаше на нейното, сякаш се гледаше в повредено огледало. Можеше да е и на майка й. Тя не беше сигурна.
Хийт чу, че някой зад нея я вика по име и побягна.
Не знаеше къде отива.
Изсвириха гуми, ревна клаксонът на камион. Ники вдигна ръце и дланите й докоснаха горещата броня, когато шофьорът с мъка спря. Тя остана на крака, но сътресението пропука ледения лист пред погледа и достатъчно, за да види, че се е разминала на косъм.
Ники се обърна и хукна между колите на Кълъмбъс авеню, тичайки нанякъде, все едно накъде.
Някъде далеч.
ПЕТНАДЕСЕТ
Пред Американския музей за естествена история срещу Сентръл парк има статуя на Тиодор Рузвелт на кон. Около известната фигура, в каменната стена на парапета, са вградени дузина паметни плочи, изреждащи постиженията на великите президенти. Фермер, интелектуалец, пътешественик, учен, природозащитник, натуралист, държавник, писател, историк, филантроп, войник, патриот. Пред тези думи са поставени ред гранитни пейки, ако някой иска да седне и да се отдаде на размисъл.