Когато Руук настигна Хийт, тя стоеше на пейката пред „Държавник“, задъхана и превита на две.
Ники видя обувките и панталоните му преди да заговори й, без да вдига глава, просто прошепна „Върви си“. Той пренебрегна този вариант и седна на пейката до нея. Известно време никой не каза нищо. Тя гледаше към земята, а ръката му беше на гърба й, издигайки се и спадайки с дишането й.
Той се замисли как само преди две нощи двамата се бяха прегръщали на Пон Ньоф в Париж, докато той мислеше за дебелите каменни стени, обгръщащи Сена. Спомни си още, че се зачуди какво би станало, ако някоя от тях се пропука.
Сега знаеше. И се зае да запушва пробивите.
— Това все още нищо не значи, нали знаеш — каза той, щом дишането й се успокои. — Това е просто депозит. Представяй си най-лошото, ако държиш, но смятам, че ако си направиш извод без доказателства, нарушаваш едно от собствените си правила. Това е моята специалност.
Тя не се изкиска, дори не изсумтя. Вместо това опря лакти на коленете си и опря глава на ръцете си. Накрая заговори.
— Чудя се дали си струва. Сериозно, Руук, може би трябва просто да прекъсна цялото разследване. Да оставя миналото където му е мястото, при лошите неща. Замръзнало във времето.
— Сериозно ли говориш?
— Не е немислимо, макар че ми е за пръв път. — Ники въздъхна и вдиша на пресекулки. После каза с тих, несигурен глас: — После обаче си казвам, че го правя заради нея.
— Така ли е?
— Иначе защо?
— Не знам. Може би го правиш заради себе си, защото имаш нужда да откриеш онази част от нея, която сега е и част от теб. Не се сещам за по-добра причина да продължиш. — Той замълча за миг и добави: — Или може просто да се откажеш, защото стана по-трудно, както Картър Деймън. — Хийт се поизправи и се вторачи в него. — Ей! — каза той. — Казвам каквото се налага.
— Виждам. Да ме сравняваш с онзи некадърник? Никак не е манипулативно.
— Понякога много ме бива. — Той погледна към статуята на Теди Рузвелт, която се издигаше над Сентръл Парк. — Бил е природна стихия, нали? Знаеш ли, че преди е бил комисар в полицията на Ню Йорк? Казали му, че всички там са мързеливи и безнадеждно корумпирани. Теди променил нещата за две години. На него ми напомняш. Макар че мустаците ти искат още работа.
Ники се засмя, после се замисли и се взря в него, виждайки нещо безценно и безкрайно. После стана.
— На работа ли се връщаме?
— Щом настояваш. Ако ти си достатъчно луд да ми навиваш ключа, аз съм достатъчно луда да продължа.
Алджернон Барет беше следващият в списъка с богати клиенти, получен от детектива, следил майка й и когато Хийт спря пред вратата на фирмата му, тя попита Руук да не би да са сбъркали адреса. Кетъринг компанията му се намираше в задънена улица, пълна с фабрики за цимент и гробища за коли и не изглеждаше никак просперираща.
— Нали знаеш, че не бива да съдим за книгата по корицата? — попита Руук, докато прескачаше плевелите на път към входа. — За една кетъринг компания се съди по хлебарките.
Само че докато чакаха в малкото фоайе, което повече подхождаше на автомивка, той отиде до двойните стъклени врати, които водеха към промишлената кухня и каза:
— Взимам си думите обратно. Там вътре може да ядеш от пода, без да си гризач.
Двайсет минути се разхождаха, докато накрая рецепционистката вдигна телефона и ги пусна в мрачния кабинет на собственика. Алджернон Барет, съвършено кльощав ямаец с впечатляващо количество плитки, спускащи се изпод плетената му шапчица, остана седнал зад масивното си бюро, отрупано с множество бутилки с подправки, неотворени колети и списания за конни надбягвания. Той дори не направи опит да отбележи присъствието им. Заради дизайнерските му тъмни очила дори не можеше разбере дали е буден. Адвокатът му обаче определено не спеше. Хелън Миксит, бивш прокурор-звезда, преди време беше започнала частна практика и имаше еднакво звездна репутация от другата страна на скамейката. Наричаха я Булдога й, седнала в сгъваем стол до клиента си, тя също не си направи труда да прояви учтивост.
— Не си правете труда да сядате — каза тя.
— И аз се радвам да те видя отново, Хелън. — Ники протегна ръка и адвокатката я разтърси, без да става.
— Първата ти лъжа тази сутрин. Опитвам се да си спомня кога се видяхме за последно, Хийт. А, да, в стаята за разпити. Притискаше клиентката ми, Солей Грей. Точно преди така да я изтормозиш, че тя се самоуби.