Когато пуснах котката отново на двора, внезапно усетих промяната в атмосферата. Беше най-странното нещо, което ми се бе случвало. Сякаш бях облак, а не човешко същество. Знаех, че ще завали минути преди да започне дъждът. Можех да усетя заредените атоми във въздуха и повиках бързо Жизел да се прибере, за да не се намокри цялата. Когато се пъхнах в леглото, на десетина километри от къщата ми удари гръм. Ударът разцепи на две един бор и той пламна, а от него огънят се разпространи и изгори до основи няколко къщи. Беше лятна светкавица, от онези, които идват без гръмотевично предупреждение, без никакъв знак. Но не беше необходимо някой да ми казва за нея.
Чувствах я дълбоко в себе си, защото тя вече бе част от мен.
Втора глава
Светлина
I.
Каква е разликата между мълнията и магията? Това е честа шега между метеоролозите. В магията има смисъл. В мълниите — не, дори и за специалистите. Мълнията е случайно явление, непредсказуемо. Може да бъде миниатюрна като зърно или огромна като къща. Гръмка или тиха, пепелива или чиста. Може да бъде с всякакъв цвят — червена или бяла, синя или сиво-черна — и изглежда, че си има свое мнение. Мълнията може да влиза през комини и да прониква през затворени прозорци, да се плъзва право през молекулите, от които е изградено стъклото. Тя си има свой план на действие, така казват повечето учени; може лесно да предизвика огромни щети, независимо от всички предохранителни мерки. Скрий се, но ще те намери. Направи си план, но е много вероятно да не успееш да го осъществиш.
Мълнията си има любимци, избира един от множество хора, или няколко души сред стотици или дори хиляди други. Прави си шегички с жертвите си и явно се забавлява с тях. Може да развие температура до 30 000 градуса по Целзий — повече от пет хиляди пъти температурата на Слънцето2.
Може да стигне до стотици километри, тънка като кутре. Ефектите й са озадачаващи и не признават никаква дискриминация. Има дървета, които са поразявани и на пръв поглед им няма нищо, а после, след месеци, внезапно се разпадат. Врати излизат от пантите си; коли се възпламеняват и след това спасителите намират радиото да се търкаля целеничко встрани, навяващо тъжна песен. Хора смятат, че са в безопасност у дома си, говорят по телефона и мълнията идва по жицата до тях, влиза през слушалката, поразява ги и те оглушават. В един случаи куче, ударено от гръм, пърдяло в продължение на седмици черна сяра. Изкуствени присадени коси са били изскубвани от главите на плешиви мъже, дрехите на жени падали от само себе си, деца казвали, че са видели пламтящи обекти да летят из стаите им, но никой не им вярвал, и малко след това токът в къщите спирал, а стените на стаите пламвали.
След като са били поразени от мълния, някои хора стават, изтупват дрехите си и си довършват играта на голф, отиват на работа и имат интересна история, която да разказват. Животът на други е завинаги съсипан.
Това магия ли е? Има ли някакъв смисъл? Повечето случаи със странни климатични явления могат да бъдат логично обяснени. Кървавите дъждове, които някога са били смятани за знак на Божия гняв, всъщност са следствие от мекониални флуиди, изхвърляни от някои ципокрили насекоми, когато излизат едновременно от пашкулите си. Черните дъждове, любимите истории на старите баби, с които плашат малките деца, са просто камъчета и прашинки, засмуквани от вихрушки и изсипвани на друго място. Същото е и с жабите, падащи от небето, няма нищо магическо; бедните създания са грабвани от силните бури, които ги запращат на бреговете на някоя чужда страна. Ами ако тези жаби отворят устите си и оттам изпаднат перли? Дори тогава има логично обяснение: жабите вероятно са засмукани от района на Китайско море, дома на най-красивите перли на света, сияещи в цветове, които никой не би могъл да подозира, че са възможни — червено, алено, пурпурно. Перли с цвета на човешкото сърце.
В университета в Орлон научният екип работеше отзад напред, като се опитваше да разбере гръмотевичната дейност, изучавайки ефектите й върху човешката физиология. Групата на оцелелите се събираше вечер в кафенето на Научния център. Лятното училище още не бе започнало; засега кампусът бе спокойно място. Не вярвах в групите за подкрепа; имах ли някаква причина да го правя? Нищо не можеше да ме спаси. Брат ми обаче настояваше, че посещенията на сбирките бяха част от изследването, към което бях причислена. То щеше да послужи за едно по-голямо, общо благо — нещо, за което рядко мислех. Нед ми се обади няколко пъти да ми напомни и настоя поне веднъж да довърша нещо докрай. Предполагам, че беше прав. Но нямах никакво желание да вървя из кампуса на университета, без значение колко пуст щеше да бъде, с все така окапващата си коса, подпирайки се на бастуна, от който продължавах да се нуждая. Накуцването ми сякаш имаше собствен живот, сякаш бе малко дяволче, което си проправяше път из нервната ми система и пощипваше нещо тук, после друго там. Напомняше ми коя бях аз и коя никога нямаше да бъда.
2
Има се предвид външната част на Слънцето, фотосферата, която е с температура 6 000оC. Сърцевината на Слънцето е с температура 15 000 000оC. — Б.пр.