Не бяхме готови да говорим за емоционалното си състояние, никой не искаше да се ангажира прекалено лично. Спогледахме се един друг и се разсмяхме смутено.
— Следващата тема — провикна се високо Мърв, фермерът, отглеждащ пилета, и групата шумно го аплодира.
Преминахме към това, за което хората наистина искаха да говорят. Слуховете, свързани с мълнии, бяха особено популярни. Истории, започващи с фрази като „по-голяма от…“, „по-лошо от…“, „чухте ли за…“. Чух история за мъж, който бил убит от мълния, после се надигнал и извървял десет метра и полегнал в купа сено. За жена, на която се изпотрошили всички чинии от сервизите в бюфета и, когато мълнията преминала през апартамента й. Само чиниите. Научих, че откритите полета са опасни, че някои мълнии изпълват стаите с дим, че кравите често стават жертва на мълнии, а тези, които оцеляват, дават пресечено, жълто мляко. Но историите, от които групата най-много се интересуваше, бяха за хора, които са умрели вследствие от удара и после са се върнали към живота.
Съществуваше теория, недоказана, но приемана от мнозина в стаята: теорията за отложената жизненост. Тъй като мълнията може да прекрати целия физиологичен и мозъчен метаболизъм на жертвата, като късо съединение, човекът може да си „отиде“ — и официално, и медицински да бъде обявен за мъртъв — и после, след изключително дълго време, много повече, отколкото изглежда приемливо за логичния свят, да се върне отново. Защо бе възможно това възкресяване на подобни хора оставаше напълно необяснимо. И въпреки това се бе случвало.
Близо до Джаксънвил имало възрастен мъж, например, който според слуховете бил удрян два пъти от мълния, на два пъти умирал и после се съживявал, не че някой го бе виждал с очите си. Наричаха го Драконовия мъж. И още по-близо, друг, когото наричаха Лазарус Джоунс, точно тук, в окръг Орлон. Той беше определено истински, съществуването му бе документирано в моргата и в болницата. Сет Джоунс, така се бе казвал, преди да възкръсне.
Усетих как нещо странно премина през тялото ми. Ток. Беше свързано с човека, който се бе сблъскал със смъртта и я бе победил. Внезапно се бях заинтересувала от нещо.
Това не ми се бе случвало от дълго време.
И така, какво бе направил този мъж? Нещо голямо? Нещо по-специално? Колко лошо бе пострадал? Приведох се напред и придърпах стола си към вътрешния кръг, за да чувам по-добре. Носеха се слухове, че Лазарус може да изпържи яйце само върху масата, толкова висока температура излъчвало тялото му. Присъствието му някъде причинявало електромагнитни смущения; ескалаторите тръгвали нагоре, вместо надолу, крушките гърмели, часовниците спирали. Бил метър и шейсет, когато го ударила мълнията, след това станал метър и осемдесет. Мълнията го бе разтеглила по някакъв странен начин, бе пренаредила молекулите вътре в него, бе променила личността му отвъд човешките представи. Сега излъчвал толкова много горещина, че можел да яде само студени храни; всичко, което поглъщал сурово, ставало готвено, докато навлизало в тялото му. Бил мъртъв четирийсет минути, без сърдечен ритъм, без пулс. Невъзможно, разбира се, и все пак бе вярно — документирано от медиците от спешното. Когато Лазарус се надигнал в моргата, очите му били толкова черни, че не можело да се определи къде са зениците му. Не че той позволил на някого да го изследва и анализира. Нито очите му, нито сърцето му, нито дробовете му.
— В какво състояние се е върнал към живота? — попитах аз Рени. — След цялото това време не трябва ли мозъкът му да е безвъзвратно увреден?
— Не и ако теорията за отложената жизненост е вярна.
Шепнехме си, допрели колене. Чувствах, че Рени има тремор. Ако не внимавах, щях да започна да го съжалявам и да се привържа към него.
— Учените се опитали да изследват този тип Джоунс, но той не поискал да говори с хората от университета. Предполагам, че го тресе параноята. Чух, че е прогонил доктор Уайман от имота си с пушка.
Уайман, неврологът, който бе попитал дали съм откачила, когато забих ръката си в прозореца.
— Може би този Лазарус е прав — казах аз. — Уайман е и мой лекар. Може би не бива да позволяваме да ни третират като опитни мишки.
— О, аз нямам нищо против. Поне ни дават закуски и ядки, а не само стърготини.