— Брат ви винаги прави най-добрите купони — каза ми някой.
Предположих, че това бе комплимент. Стори ми се абсурден. Никога не бях виждала брат си да говори по-дълго с някого, освен с Нина и с погребалния директор в Ню Джърси, когато обсъждахме погребението на баба ни. Боров ковчег, малка сбирка, бели цветя, които приличаха на снежинки. Не познавах тази негова страна, също както не знаех за интереса му към приказките.
— Тръгваш ли си? — Нед ме пресрещна тъкмо когато се запътвах към входната врата.
А може би никога не съм го познавала и само съм мислела, че е така.
— Прекрасно парти, но не ми е мястото тук. Погледни тези хора. Изобщо не говоря техния език. Математика и наука.
— Библиотечното дело също се води наука — напомни ми Нед.
И двамата се разсмяхме. Бяхме ли се смели преди така заедно?
— Е, изглеждаш много добре — Нед звучеше прекалено оптимистично. Мразех, когато правеше това.
— Май така изглежда.
Брат ми ме изгледа внимателно.
— Какво имаш предвид?
Исках да му кажа, имам предвид, че Смъртта не стои до краката ми, поне не в този момент, не точно сега. Мислех си за томчето с приказки на рафта. Исках да го попитам какво не знам за него. Вместо това казах:
— Всъщност, да. Разбира се. Подобрявам се. Но ти изглеждаш ужасно.
Брат ми прокара пръсти през това, което бе останало от косата му.
— Вероятно подарък от баща ни. Оплешивявам.
— Мисля, че си наследил гените на майка ни. И тя беше така слабичка. Може би ти трябва да отидеш на лекар, не аз.
— Да ти призная, радвам се, че дойде. Знам, че не обичаш такива сбирки.
Нед изглеждаше искрено щастлив, че съм там.
— Не исках да съм груба.
— Това никога не те е спирало преди.
Видях през тълпата в кухнята, че Нина се бе прибрала. Беше се отърсила от това, което я тревожеше в градината, и сега сервираше пунш на студентите.
— Благодари на Нина от мое име, става ли?
— Добре — брат ми погледна зад себе си. Нина му помаха през стаята. — Голям късметлия съм — каза той и й махна в отговор.
Прибрах се вкъщи, ако можеше да се нарече така наетото под наем жилище. Пуснах котката навън, сипах си голяма чаша уиски и заспах на дивана. Спокойствието бе завладяващо. Харесваше ми да съм сама, или поне така бях мислила винаги. Бързо заспах; бях се напила, предполагам, и се чувствах напълно изтощена. Сънувах, че снаха ми беше пеперуда. Сънувах, че баба ми търкаше пода. Сънувах, че пъхам ръка в кофа с вода и почувствах как между пръстите ми се шмугват рибки; студената вода стана гореща и топлината плъзна нагоре по ръката ми, през кръвоносната ми система към гърдите ми.
На вратата се потропа и в съня си се извърнах прекалено бързо и се препънах в кофата. Водата се разплиска по пода, капка по капка. Прозрачна капка, после бяла и след това червена. Така се разкрива истината в приказките — изписана на стъкло, в снега и с кръв. Когато се пробудих напълно, изпитах страх, по същия начин както в утрото след инцидента с мама. Можеш да бъдеш предаден дори в съня си. Целият свят може да се наклони, докато сънуваш пеперуди.
Все още бях сънена, докато отивах към вратата. Плъхове, котки, прилепи… всякакви създания можеха да ме чакат отвън. Паникьосах се. Помнех добре това чувство. Върни се в леглото, много е тъмно, много е студено, много е късно…
С облекчение видях, че тропането идваше от обикновен доставчик, който ми носеше кутия с цветя. Разсмях се и му казах да изчака малко, за да си взема чантата. Дадох му десет долара бакшиш, което бе доста екстравагантно за мен.
Жизел се промъкна вътре, носейки нещо в устата си.
— Имате си малък ловец — отбеляза доставчикът.
— О, да, направо страхотно.
Две малки лапички висяха от устата на котката.
Убиец. Идеалният домашен любимец за мен.
По пода след нея оставаше следа от капки кръв. Не различавах цвета й, но го помнех. Надявах се да видя перата на някоя досадна гарга или мустаците на плъх, но вместо това Жизел пусна на земята една от къртиците, които дебнеше край живия плет. Сляпа и с мека козинка като ръкавица, напълно безпомощна. Задъхваща се за последно.
Преди да се заема с разчистването на тази каша, повдигнах капака на кутията, за да видя цветята вътре. Рози. Провикнах се към отдалечаващия се доставчик и го попитах какъв цвят са.