Замислих се за къртицата, която се мотаеше слепешком край плета, докато не усетеше впитите в тялото си зъби и лапи, които извиват врата й. Замислих се за начина, по който тропах на вратата на Лазарус Джоунс. Замислих се за „Огнен пръстен“, песента, която хората в Орлон слушаха противно на здравия разум. Бях започнала да изпитвам съчувствие към хората, които вършеха глупости. Ако Айрис Макгинис влезеше сега в библиотеката, щях да отида право при нея — естествено, ако успеех да я разпозная — и да я зашлевя през лицето. Не знаеш ли колко нещастен правиш един прекрасен младеж, който те обича? Това щях да й кажа. За коя се мислиш?
— Прибирай се — ми каза Франсис.
Библиотеката работеше и вечерно време, но тя явно виждаше, че няма да съм й от голяма полза. Сигурно съм изглеждала замаяна; бях напълно съкрушена. Надявах се, че съм подредила кутиите на хранилището правилно, всяка на мястото й. Надявах се Франсис никога да не открие колко неблагонадеждна всъщност бях или ако някога го разбереше, мен вече да ме нямаше.
Прибрах се вкъщи и застанах в градината. Не исках да мисля за нищо. Възможностите бяха прекалено ужасяващи. Сетих се за всички онези мъже в приказките, които не познаваха своите истински любими. Глупци, които спяха със зли царици или сестри убийци, докато жените им бяха приковани във вериги за стените в кулата или захвърлени на дивите зверове в гората, за да бъдат разкъсани и забравени. Като дете не вярвах в такива измислици. Хората не можеха да бъдат заблудени така. Влюбеният винаги щеше да познае своята любима, със сигурност, без никакво съмнение. Тогава не знаех каква загадка са човешките същества, колко различни форми могат да приемат.
Сет Джоунс от каталога имаше библиотечен картон почти два пъти по-дълго, отколкото бе живял моят Сет Джоунс. Нищо чудно, че не се интересуваше от книгите на стария човек. Нищо чудно, че къщата му бе пълна с прах, а рафтовете му недокоснати. Или оригиналният Сет Джоунс бе стар мъж, или Лазарус се преструваше, че е някой, който не беше.
Исках да знам с кого правех секс.
Бях оставила Жизел сама цял ден и сега тя дойде при мен и се отърка в краката ми. Кой би помислил, че септември може да е толкова горещ? Гледах как котката се криеше в храстите. Не очаквах брат си, но точно той се появи в алеята пред къщата и наду клаксона. Същата кола, която Нина бе шофирала онази нощ. Повдигнах ръка с усилие и му помахах.
— Чух, че си била при кардиолога днес — каза Нед, когато дойде при мен. — Старият Крейвън ми се обади.
— Клюкари. И двамата.
— Просто искам да съм сигурен, че всички лекари в проучването се държат добре с теб.
Нед държеше висока пластмасова чаша в ръка; отиде да вземе два сгъваеми стола от верандата и ги донесе на опърпаната ми морава, най-лошата на улицата. Вероятно най-лошата на много километри оттук.
— Уф — каза Нед, когато смъкна столовете долу. — Тежат цял тон. Носиш ли монитора си?
— Двайсет и четири часа. После ще го разкъсам.
На идване брат ми беше спрял в студентското кафене и беше взел голяма чаша студен чай. Предположих, че проектът, по който работеше, си вземаше своето — Нед изглеждаше изтощен. Отпи от чашата си.
— Ти не обичаш зелен чай — напомних му аз.
Трябваше ли да му кажа какво знаех? Да го предупредя? Да го защитя? Да му разкажа всичко за Лазарус Джоунс? Да му разкрия тайния живот — неговия таен живот? Трябваше ли да кажа: Твоята жена не е тази, за която я мислиш. Тя обикаля улиците нощем и търси начини как да умре. Не просто един или два, разбираш ли? Това не е достатъчно за нея. Сто различни начини. Повече, отколкото знам аз, експертът, пожелаващата смъртта.
— Антиоксиданти — отвърна брат ми. — Нина казва, че трябва да пием по три чаши зелен чай дневно. О, ядем и тофу и мисо4, голям фен е на тези неща — само при мисълта за нея Нед изглеждаше щастлив, както и на партито си. Някак си грейваше, засияваше. Облегна се назад на стола и се загледа в звездите. Може би луната бе червена, може би бе сива, нямах представа. — Знаеш ли, че имаш прилепи?
— Много смешно.
Брат ми изглеждаше вече по-стар, особено след като бе започнал да губи косата си, но когато го погледнах по-отблизо си беше същият.
4
Мисо (Miso) е традиционна японска подправка, приготвена чрез ферментация на ориз, ечемик или соя, накиснати във вода, сол и специална гъба; храната е богата на протеини, витамини и минерали. — Б.пр.