— С твоята или с моята кола?
— Сериозно ли говориш?
— Колко пъти в живота ти ще ти се удаде възможност да видиш дракон?
Бяха ни нужни два часа, за да стигнем на север; аз шофирах, а Нед подремваше на задната седалка. Нина ми беше казала, че когато му поставили за пръв път диагнозата, опитал химиотерапия, но се чувствал толкова зле, че не можел да работи, и се отказал; лекарите се съгласили, че лечението ще му навреди повече, вместо да помогне. Сега просто се опитвал да издържи до януари, когато трябваше да се роди бебето. Нямаше големи шансове да се справи.
— Божичко, олигавил съм се — каза Нед, когато се събуди.
Стигнахме до покрайнините на Джаксънвил по обед. Тук беше по-горещо. Смятах, че това е невъзможно, но бе факт. Климатикът в колата ми започна да пращи, явно бе прегрял. Отбихме на една бензиностанция и отидох да проверя адреса, който бях получила от кардиолога, лекувал някога Дракона. Не го взех лесно, умолявах го сърцераздирателно. Казах му, че съм била ударена от гръм и имам нужда от надежда, за да продължа да живея. Бях много убедителна.
Трябваше да минем по няколко черни пътя и се притеснявах, че друсането щеше да бъде прекалено тежко за Нед.
От време на време поглеждах към него.
— Престани да правиш това, просто се съсредоточи в пътя. Мамка му! — това последното го добави, когато минахме право през една по-голяма дупка.
После видяхме една каравана и някакъв човек, който седеше отвън.
— Отбий тук! — каза Нед.
Излезе навън и отиде да говори с възрастния човек, отпуснат на сгъваемия стол. Май беше същият стол като тези, които имах аз — купени от „Железарския магазин на Акър“ Явно имаше цяла верига такива магазини в този щат. Нед и възрастния мъж си стиснаха ръцете и размениха няколко думи, после брат ми се върна при колата.
— Осем километра нагоре по пътя. Но Драконът нямало да говори с нас, ако не сме му представени, така възрастния господин там. — И откъде е наясно с всичко този задник? — Забелязах, че старецът заключи караваната си и се запъти към колата ни.
— Този задник е синът на Дракона.
— Привет — каза новият ни спътник, когато се настани на задната седалка. — Аз съм Джо.
Беше на около седемдесет години. Най-малко.
— Ще ви заведа при баща си — добави мъжът.
— Ние никога не сме имали баща — каза изненадващо Нед, когато запалих колата. — Е, имали сме, разбира се, но той ни изостави.
— Кучият му син — каза Джо, съчувствайки ни за загубата. — Татко е малко по-нагоре по пътя.
— Сега аз умирам и дори няма да видя детето си, когато се роди. И аз го изоставям — продължи Нед.
Гърлото ми пресъхна. Такъв разговор може да те разплаче; трябва да се съсредоточиш и да започнеш да броиш овце, иначе си загубен.
— Това е различно — Джо си запали цигара; замълчах, въпреки че щяха да са нужни седмици, за да се отмирише колата. — Това не е изоставяне. Ти не искаш да си тръгнеш, затова вероятно ще се помотаеш още наоколо.
— Ще се помотая? — попита Нед.
— Като дух.
Исках да му кажа: Млъкни, старче. Опитвах се да бъда любезна, но това беше прекалено трудно. Това не можеше да върши работа при Нед.
— Ние не вярваме в такива неща.
Джо се наведе напред.
— А в какво вярвате?
И двамата се замислихме и продължавахме да мислим, докато Джо не се обади:
— Ето там, отбий там!
Направих го и за малко да затънем в ливада с израснала трева. Беше кално, но успях да намеря сухо място и да паркирам. Ето я и къщата на Дракона, виличка, която приличаше донякъде на моята. На бензиностанцията бях купила чипс и кола за освежаване. Джо мина пред нас, за да се увери, че баща му е в състояние да се представи пред хора, после подаде главата си през вратата.
— Заповядайте!
— Ще дадеш на деветдесетгодишен мъж кока-кола и чипс? — попита ме брат ми.
— О, я млъквай! — ухилих се аз. Божичко, ама наистина бе горещо. — Какво трябваше да донеса? Френски деликатеси?
— Искаш ли да се обзаложим, че в къщата няма климатик? — каза Нед.
Поне имаше вентилатор на тавана, но той като че ли се въртеше на бавен ход. Драконът от Джаксънвил не изглеждаше много по-възрастен от сина си. Всъщност беше доста пъргав и енергичен.
— Значи ме спипахте, а? Надявам се, че сте ми донесли нещо, за да си струва идването ви.