— Проклетият ми гръб — каза Нед. — Ужасно ме боли.
— Отплаща ти се, че си такъв трън в задника на всички.
Шегичка отпреди хиляди години. Той си я спомни.
— Ти си трън. Ти.
Помислих, че Нед е махнал чиниите от масата онази сутрин. Реших, че ги е поставил в мивката, когато е осъзнал какво означава, че майка ни е оставила закуската ни предварително на масата. Беше направил логичното нещо в един нелогичен свят. Беше разчистил бъркотията.
Излязох от линейката, за да могат Карлос и парамедиците да внесат Нед вътре. Беше красиво тук, където и да се намирахме. Премигнах. Прилеп, там над дърветата.
— Отивай да спиш — каза ми Елиза. — Ще ви събудим след няколко часа и веднага отиваме там.
Тя беше медицинска сестра. Виждаше какво бе състоянието на брат ми, знаеше, че той бе готов веднага да си тръгне, да напусне всички ни.
— Не ми се спи — казах аз.
— Един час — настоя тя. — После ще сме готови за тръгване.
Бяха разпънали дивана за мен. Бяха мили и добри и аз приех добротата им, макар да знаех, че никога повече няма да ги видя и няма да мога да им се отплатя.
Когато се събудих, чух, че Нед и Елиза разговаряха. Тя го питаше дали иска нещо за ядене, ябълково пюре, домашен ванилов пудинг или солени бисквити, предварително топнати във вода, за да омекнат.
— Не — отвърна брат ми, — не мога да ги преглътна. Както вече не мога да преглъщам и живота; ще ги изплюя, ако опитам. Това е шега, схвана ли я?
Чух Елиза да се смее. Станах, намерих банята и измих лицето си. Днес беше денят. Това бе началото на и завинаги след това. Сресах се с някаква чужда четка. Не бях пускала толкова дълга коса от осемгодишна. Черна, на места прошарена като перата на гарван, права.
Отидох в дневната. Брат ми изглеждаше щастлив. Приличаше на облак.
— Познай къде сме — каза той.
— В твоята мечта?
— Монтерей, Калифорния — каза той.
Все още беше тук. Точно тук, с мен. И аз бях благодарна за това.
Кралос и Елиза го пренесоха в техния ван и го сложиха отзад. Линейка може би нямаше да се съгласи да ни закара толкова навътре в гората, колкото искахме да отидем ние. Седнах отпред, докато Елиза сложи абоката на Нед и му даде лекарствата. Предстоеше ни още едно пътуване, но нямаше да бъде много дълго. Карлос работеше в парка, който беше нашата цел.
— Опитваме се да запазим тази седмица в тайна — каза той. — Затова не пускаме туристи. Освен това никога не знаем кога точно ще се случи. Цяла есен пеперудите идват на групички, после пристигат всички наведнъж. Те са навсякъде.
Затова е толкова изненадващо и импровизирано винаги. Но ти идваш навреме, Нед — извика той към брат ми.
Не ни отне много време да стигнем до парка, но пътят бе неравен и стръмен. Това бе най-красивото място, на което се бях озовавала в живота си.
— Виждаш ли оттам? — попитах аз Нед.
Както лежеше по гръб, можеше да вижда небето.
— Перести облаци — отвърна ми той от задната седалка.
Гласът му беше на сто години, но звучеше щастлив. Когато влязох в кухнята в онзи отминал наш живот, Нед тъкмо хвърляше нещо в кошчето за боклук — май беше някакво листче хартия. Бележка? Вече бе сложил чиниите в мивката. Майка ни бе оставила на масата две купи със зърнена закуска, две чаши сок, витамините ни, захарницата, две лъжици, кексчета с боровинки, разрязани наполовина.
Все още бях много сънена. Брат ми изглеждаше гузен, защото явно знаеше нещо, което аз не знаех. Погледна ме засрамено, сякаш имаше тайна, която бе прекалено страшна, за да бъде споделена.
Много е рано. Върни се в леглото.
Красиви дълги облаци се носеха към океана, големи черни скали, лъкатушещ път, аромат на нещо непознато. Подадох главата си през прозореца, вдишах дълбоко. Усещах точно това тук, точно този миг сега с такава сила, че сърцето ми спря. Но не си пожелах нищо. Не исках нищо повече, нищо по-малко. Намирах се точно там, където трябваше да бъда, с глава навън от колата, чувствах вятъра, сълзите в очите си. Мирисът на това място бе изумителен.
— Евкалипти — каза Карлос. — Това привлича пеперудите, горичката с евкалипти.
Не знаех колко е часът. Мислех, че бяхме пътували ден и нощ, докато стигнем края на света. Все още беше сутрин, каза ми Елиза. Чувствах я по-близка, отколкото други хора, които познавах от години.