— Пернила, знам, че в момента ти е страшно трудно, но двамата с Дан сте семейство. Имате три прекрасни момичета и петнайсет чудесни години брак зад гърба си. Не прави нищо прибързано. Не ме разбирай погрешно, не се опитвам да го защитавам. Може би не ще успеете да продължите нататък след случилото си. Може би постъпката му е непростима. Но изчакай с решенията, поне докато се поуспокоиш малко. Премисли добре, преди да направиш каквото и да било. Знам, че Дан те обича, дори ми го каза сам днес. Знам и че дълбоко се разкайва за случилото се. Сподели с мен, че е възнамерявал да сложи край на връзката им, и смятам, че е искрен.
— Вече не знам на какво да вярвам, Ерика. Всичко се оказа лъжа, какво ми остава сега?
Ерика нямаше отговор и в стаята настъпи тежка тишина.
— Каква беше тя?
За пореден път Ерика видя ледения пламък в очите й. Нямаше нужда да пита за кого става въпрос.
— Минаха толкова години. Всъщност вече не я познавах.
— Беше красива. Виждах я тук през лятото. Винаги съм мечтала да изглеждам така. Да съм толкова красива, елегантна и изискана. Караше ме да се чувствам като селянка. Бих дала всичко да съм като нея. Отчасти разбирам Дан. Ясно е коя от двете ни ще спечели, ако ни поставят една до друга.
Пернила подръпна практичните си, но не и модни дрехи, сякаш за да покаже какво има предвид.
— И на теб винаги съм ти завиждала. Голямата му младежка обич, която замина за големия град и го заряза тук с разбито сърце. Писателката от Стокхолм, която действително постигна нещо в живота си, и идва тук от време на време, за да блесне сред простосмъртните. Дан те очакваше с нетърпение седмици наред.
Горчивината в гласа на Пернила ужаси Ерика и тя за първи път истински се засрами, че винаги я бе гледала отвисоко. Без изобщо да се опита да я разбере. Дълбоко в себе си дори изпитваше удоволствие от разликите между тях. Между нейната фризура за петстотин крони от салон в центъра на Стокхолм и домашното къдрене на Пернила. Между марковите й дрехи от улица „Библиотексгатан“ и евтините блузи и поли на Пернила. Какво значение имаше това всъщност? Защо в моменти на слабост й се бе присмивала? Та нали тя самата напусна Дан. Може би искаше да погъделичка собственото си его или просто страшно им завиждаше за всичко, което липсваше в собствения й живот? Възможно ли бе дълбоко в душата си да завижда на семейството им и дори да съжалява, че е напуснала Фелбака? Че за разлика от Пернила е останала сама? Може би затова съзнателно се опитваше да принизи Пернила? Тази мисъл й бе силно неприятна, но не можа да я прогони. Вместо това още повече се засрами. Същевременно обаче се запита докъде би стигнала на мястото на Пернила. На какво бе готова самата Пернила? Ерика я загледа замислено.
— Какво ще кажат децата?
Изглежда, Пернила чак сега осъзна, че двамата с Дан не бяха единствените засегнати от случилото се.
— Рано или късно истината ще излезе наяве. И децата ще разберат, нали? Какво биха казали?
Пернила буквално изпадна в паника при тази мисъл и Ерика се опита да я успокои.
— Полицията трябва да научи, че Дан е любовникът на Алекс, но това не означава автоматично, че целият град ще разбере. Ще можете сами да изберете какво да кажете на момичетата. Все още държиш нещата в свои ръце, Пернила.
Пернила се поуспокои и изпи няколко големи глътки от кафето си. То трябваше да е съвсем изстинало, но това, изглежда, не я притесни. За първи път Ерика истински се ядоса на Дан. Изненада се, че тази реакция дойде с такова голямо закъснение, но сега усети как емоцията назрява все по-силно в сърцето й. Как можеше да е толкова глупав? Как можеше да е готов да захвърли всичко заради друга, колкото и привлекателна да бе тя? Не разбираше ли какъв късметлия е? Ерика стисна юмруци в скута си и насочи цялото си съчувствие към седящата отсреща Пернила. Надяваше се тя да го усети.
— Благодаря, че ме изслуша. Това означава много за мен, наистина.
Погледите им се срещнаха. Пернила прекрачи прага на дома й преди по-малко от час, но Ерика усещаше, че е научила страшно много за това кратко време, дори и за самата себе си.
— Ще се справиш ли? Имаш ли къде да отидеш?
— Смятам да се прибера — гласът й бе силен и решителен. — Няма да й позволя да разбие дома и семейството ми. Няма да й доставя това удоволствие. Прибирам се вкъщи при съпруга си и заедно ще разрешим проблема. Но при определени условия. Отсега нататък всичко ще се промени.
Ерика едва се сдържа да не се усмихне въпреки неприятната ситуация. Дан щеше да си го получи. Съвсем заслужено.