Патрик реагира инстинктивно на малко пресилено жизнерадостния й тон.
— Да, на моменти ми се щеше да имах скутер под ръка.
Тя хвана очилата си, които висяха на верижка около врата й, и ги постави на носа си. Сив обичаше ярките цветове. Днес червените й рамки бяха в тон с облеклото. Откакто я помнеше, все ходеше с една и съща прическа. Права коса, подстригана късо под ушите, с бретон малко над веждите, боядисана в червено с медни оттенъци. Само видът на тези ярки цветове бе достатъчен да оправи настроението на Патрик.
— Значи се интересуваш от един от старите ми случаи? Ян Нурин?
Гласът й все още звучеше някак неестествено. Вече бе извадила материалите и сега на бюрото пред нея лежеше дебела папка.
— Както сам виждаш, разполагаме с доста неща за това момче. И двамата му родители бяха наркомани. Даже и да бяха оцелели при инцидента, рано или късно щеше да ни се наложи да се намесим. Бяха оставили момчето на произвола на съдбата, то на практика се гледаше само. Ходеше на училище с мръсни и скъсани дрехи, а приятелите му се подиграваха, че мирише лошо. Очевидно му се налагаше да спи в стария хамбар и всеки ден да носи едни и същи дрехи.
Сив погледна Патрик над очилата.
— Надявам се, че ще оправдаеш доверието ми и ще ми представиш необходимата заповед за достъп до досието на Ян. Може и по-късно.
Патрик само кимна. Знаеше, че е важно да спазва правилника, но някои случаи не търпяха отлагане и бюрокрацията можеше да почака. Двамата със Сив работеха много добре заедно, но той знаеше, че е длъжна да го попита. Патрик попита:
— Защо не се намесихте по-рано? Защо оставихте нещата да стигнат толкова далеч? Очевидно за Ян не са били полагани никакви грижи още от рождението му. А той все пак е бил на десет, когато родителите му умират.
Сив въздъхна дълбоко.
— Да, разбирам какво имаш предвид. Вярвай ми, и аз съм си задавала този въпрос многократно. Но когато започнах работа тук, по-малко от месец преди пожара, важаха съвсем други правила. Трябваше да се случи нещо нечувано, за да може държавата да се намеси и да наруши правата на родителите да отглеждат децата си както намерят за добре. Имаше твърде много поддръжници на свободното възпитание, за съжаление за сметка на деца като Ян. Освен това нямаше потвърдени сведения, че е малтретиран. Може да ти прозвучи грубо, но в неговия случай щеше да е най-добре да го бяха пребили от бой, за да попадне в болница. В такива случаи поне започвахме да следим семействата. Що се отнася до Ян обаче, или го малтретираха, без да оставят външни белези, или просто тотално го бяха лишили от грижи.
Сив сви пръсти в знака за кавички, когато произнесе думата „просто“.
Патрик с нежелание изпита известно състрадание към Ян. Как, по дяволите, човек можеше да стане нормален при такива обстоятелства?
— Все още не си чул най-лошото. Така и не събрахме доказателства за това, но доста улики навеждаха на мисълта, че родителите му са го карали да прави секс с мъже за пари или наркотици.
Патрик направо зяпна. Не си бе и помислял, че нещата може да се окажат толкова ужасни.
— Както ти казах, така и не успяхме да го установим със сигурност, но днес спокойно можем да твърдим, че поведението на Ян беше типично за дете, станало жертва на сексуален тормоз. Той имаше сериозни проблеми с дисциплината в училище. Останалите деца го тормозеха, но и се страхуваха от него.
Сив отвори папката и запрелиства документите, докато откри това, което й трябваше.
— Ето. Във втори клас отива на училище с нож и заплашва най-големия си мъчител. Дори го порязва по лицето. Ръководството на училището обаче потулва случая и поведението му остава безнаказано. Следват още няколко епизода, при които Ян проявява изключителна агресия към съучениците си, но инцидентът с ножа определено е най-сериозният. На няколко пъти е докладвано, че е упражнявал сексуален тормоз над съученичките си. Начинът, по който ги е докосвал и им е говорил, свидетелства за доста добри познания в областта на секса въпреки крехката му възраст. Но и тези случаи остават без последствия. По това време хората просто не знаят как да подходят към дете с толкова проблеми в социално отношение. Днес подобни признаци вероятно биха ни накарали да реагираме по някакъв начин, но не забравяй, че говорим за началото на седемдесетте. За един съвсем различен свят.
Патрик се изпълни със съчувствие, примесено с гняв, заради начина, по който родителите на Ян го бяха третирали по време на детството му.