Патрик изтупа снега от обувките си, когато влезе в участъка. Отбеляза наум, че комбинацията от сняг и мокасини води единствено до мокри чорапи. Разбира се, трябваше да го предвиди още преди да излезе.
Веднага отиде в стаята на Аника. Тя очевидно го очакваше и съдейки по самодоволното изражение на лицето й, със сигурност бе открила нещо доста интересно.
— Да не би всичките ти дрехи да са за пране?
В първия момент Патрик не разбра въпроса, но закачливата й усмивка му подсказа, че го поднася. В следващия миг му просветна и набързо огледа облеклото си. По дяволите, носеше същите дрехи от завчера, когато за първи път отиде у Ерика. Припомни си сутрешната загрявка с риене на сняг и са зачуди дали мирише просто лошо или много лошо.
Измърмори нещо в отговор на коментара на Аника и се опита да й хвърли зъл поглед. Това обаче я развесели още повече.
— Да, да, много смешно. Давай по същество. Изплюй камъчето, жено!
Той с престорен яд удари с юмрук по бюрото. В резултат на това една ваза с цветя веднага се катурна и водата се разля по плота.
— О, извинявай. Не исках. Ама че съм непохватен…
Затърси нещо, с което да попие водата, но Аника както обикновено го изпревари и извади отнякъде ролка кухненска хартия. След това започна спокойно да бърше бюрото си и Патрик чу вече познатата команда.
— Седни!
Той веднага й се подчини, разочарован, че не получи нещо вкусно като награда за послушанието си.
— Ще започваме ли?
Аника не изчака Патрик да й отговори, а започна да чете от екрана на компютъра си.
— Да видим. Започнах от смъртта й и се върнах назад във времето. Всичко е точно от момента, в който се връща в Гьотеборг. Открива галерията заедно с приятелката си през 1989-а. Преди това следва в продължение на пет години във Франция, основната й специалност е история на изкуството. Днес получих оценките й по факса. Взела е всичките си изпити от първия път с добри оценки. Гимназиално образование получава във „Витфелдска“ в Гьотеборг. И оттам получих оценки. Не е била нито отлична ученичка, нито слаба. Имала е среден успех.
Аника направи кратка пауза и погледна Патрик, който седеше силно наведен напред и се опитваше да види какво пише на екрана на компютъра й. Тя го завъртя настрани, за да скрие текста.
— Преди това учи в интернат в Швейцария. Посещава международното училище „Л’Екол де Шевалие“, което е безбожно скъпо.
Аника натърти на последната дума.
— Когато им позвъних, ми казаха, че таксата е около сто хиляди на срок. Тази сума не включва разходите за общежитие, храна, дрехи и учебници. Проверих специално и мога да ти кажа, че цените са били също толкова високи и по времето, когато Александра Вийкнер е учила там.
Патрик внимателно обмисли думите й и заразсъждава на глас.
— Следователно въпросът е откъде семейство Карлгрен разполага със средства да я изпрати там. Доколкото знам, Биргит не е работила нито ден през живота си, а Карл-Ерик едва ли е печелел достатъчно, за да може да покрие подобен разход. Провери ли…
Аника го прекъсна.
— Да, попитах кой е плащал таксата на Александра, но ми отговориха, че не могат да ми предоставят подобна информация. Единственият начин е да се свържем с полицията в Швейцария, но при тази бюрокрация подобна процедура би отнела половин година. Затова реших да проверя финансовото състояние на семейство Карлгрен през годините. Можеха да се окажат богати наследници, знае ли човек? Очаквам отговор от банката, но и това ще отнеме няколко дни. Обаче…
Последва нова пауза.
— Има нещо още по-интересно. Според казаното от семейство Карлгрен Александра започва да посещава интерната в Швейцария през втория срок, през пролетта на 1977. Според регистъра на училището обаче тя е записана едва следващата година.
Аника се облегна триумфално назад в стола си и скръсти ръце на гърдите си.
— Сигурна ли си?
Патрик не можа да скрие вълнението си.
— Да, проверих няколко пъти. Губят се дванайсет месеца от живота на Алекс. Нямаме представа къде е била по това време. Семейството напуска Фелбака през март 1977. Следва пълно информационно затъмнение чак до 1978, когато Алекс заминава за Швейцария. По същото време родителите й изведнъж се появяват в Гьотеборг. Купуват къща, а Карл-Ерик започва работа като началник на средно голяма търговска фирма.