Стисна го още по-силно в мечешката си прегръдка, което не се отрази никак добре на ребрата му. Тъй като остана съвсем без дъх, не можа да й отговори, но тя очевидно прие мълчанието му за „да“, ощипа го силно по бузата и го освободи.
— Прибери се и се преоблечи. Вониш!
С тези думи го избута от стаята си и го остави в коридора с натъртени ребра и пареща буза. Патрик опипа внимателно гръдния си кош. Много харесваше Аника, но понякога му се искаше да е малко по-внимателна. Все пак той бе беден трийсет и пет годишен мъж с доста занемарена физика.
Плажът „Бадхолмен“ бе съвсем пуст. През лятото тук беше пълно с весели летовници и шумни дечурлига, но сега вятърът свиреше самотно над дебелото снежно одеяло, изтъкано предната нощ. Ерика нагази внимателно в покрилия скалите сняг. Изпитваше огромна нужда да излезе на чист въздух, а оттук се откриваше гледка към островите и безкрайната ледена шир. В далечината се чуваше бръмченето на колите, но иначе царяха такъв покой и тишина, че можеше да чуе собствените си мисли. Трамплинът за водни скокове се извисяваше високо зад гърба й. Бе по-малък, отколкото си го спомняше. През детските й години й се струваше, че се губи горе в небето. Въпреки това и сега не би посмяла да скочи от върха му през някой летен ден.
Можеше да остане тук цяла вечност. Дебелите й дрехи я защитаваха от студа, който всячески се опитваше да се провре през тях. Ледът в душата й бе започнал да се топи. Едва сега осъзна колко й е било самотно, преди да срещне Патрик. Но какво щеше да се случи с връзката им, ако й се наложеше да се върне обратно в Стокхолм? Щяха да ги делят стотици километри, а тя се чувстваше твърде стара за връзка от разстояние.
Дали можеше да остане тук, дори и да я принудеха да продаде къщата? Не искаше да се премества в дома на Патрик толкова скоро, а в такъв случай й оставаше единствено да си намери квартира във Фелбака.
Проблемът бе, че тази алтернатива не я привличаше. Продадяха ли къщата, би предпочела да прекъсне всички връзки с Фелбака пред това да продължи да идва тук и да гледа как някакви непознати се разхождат из бащиния й дом. Не й се искаше и да си взима апартамент под наем. Струваше й се някак неуместно. Усети как негативните мисли помрачават радостта й. Със сигурност щяха да намерят някакво разрешение на проблема, но Ерика трябваше да признае, че дори и да не бе съвсем престаряла, дългите години на самота, през които й се налагаше да мисли единствено за себе си, я бяха направили малко или много саможива. След дълъг размисъл стигна до извода, че е готова да изостави живота си в Стокхолм, но само ако остане да живее в добре познатата й къща. В противен случай промяната би била твърде голяма, а влюбена или не, Ерика нямаше сили да заживее в една съвсем нова вселена.
Може би и смъртта на родителите й засилваше нежеланието й да промени радикално живота си. Тяхната кончина бе достатъчно голяма промяна, с която да се бори години наред, и сега й се искаше единствено да потъне в спокойно, сигурно и добре познато ежедневие. От предишния й страх от обвързване нямаше и следа. Единственото, което желаеше в този момент, бе да превърне Патрик в част от сигурното и предвидимото. Искаше да може да планира живота си до най-малкия детайл. Първо да заживеят заедно, а след това годеж, брак, деца и безкрайна върволица от делници. Докато един ден се погледнат в очите и осъзнаят, че са остарели заедно. Толкова ли много искаше?
За първи път мисълта за Алекс я изпълни със скръб. Сякаш едва сега си даде сметка, че нейният живот бе отлетял завинаги. Макар и пътищата им да не се бяха пресичали от години, тя все пак се сещаше за нея от време на време и знаеше, че реалностите им съществуват паралелно една на друга. Сега обаче само Ерика имаше бъдеще, само тя щеше да преживее всички радости и скърби на ежедневието през годините. Всеки път, щом се сетеше за Алекс отсега нататък, пред очите й щеше да изплува споменът за бледия й труп във ваната. За кръвта по плочките и за вледенената й като ореол коса. Може би затова реши да напише книга за нея. Сякаш така щеше да възкреси годините, прекарани заедно, и да научи всичко, което бе пропуснала след раздялата им.
През последните дни се притесняваше, че сюжетът й е твърде плосък. Сякаш пред очите й имаше триизмерна фигура, а тя вижда само една страна от нея. Останалите две, без които не би могла да добие пълна представа за формата и облика на фигурата, все още бяха скрити от погледа й. Стигна до извода, че трябва да се вгледа по-добре в хората около себе си. Не само в главните герои, а във всички, докоснали се до Алекс. Мислеше си най-вече за онова странно усещане през детството, за предчувствията, които така и не получиха обяснение.