Ерика се поколеба за миг и Аксел разбра, че идва ред на въпросите, чийто отговор й е особено необходим. Тези досега бяха само за загрявка.
— Те се преместиха по средата на срока. Не си ли спомняте каква причина изтъкнаха родителите на Алекс?
Той се престори, че мисли, събра върховете на показалците си и опря брадичка на тях. Видя как Ерика се понаведе напред и ясно показа нетърпението си да чуе отговора на въпроса. Щеше да я разочарова. Не можеше да й разкрие истината.
— М-да, мисля си, че баща й получи работа в някакъв друг град. Ако трябва да съм честен, не си спомням добре, но май беше нещо подобно.
Ерика не успя да скрие разочарованието си. Аксел за пореден път усети желание да отвори сърцето си и да й покаже спотайващата се в него тайна. Да облекчи съвестта си и да сподели с нея цялата грозна истина. Но вместо това си пое дълбоко дъх и устоя на импулса.
Ерика продължи да упорства.
— Но не беше ли малко неочаквано? Знаехте ли за това от преди, Алекс да е споменавала някога, че ще се местят?
— Не, не сметнах, че е странно. Вярно че взеха решението доста набързо, но такива неща се случват, а и баща й трябваше да започне работа почти веднага. Знам ли?
Той махна с ръце в знак, че не разполага с повече информация по въпроса. Тя сбърчи още повече вежди. Не такъв отговор очакваше. Но трябваше да се задоволи с него.
— А, има и още нещо. Спомням си, че по онова време хората доста говореха за Алекс. На няколко пъти ги чувах да споменават нещо за училището. Да знаете за какво става въпрос? Както вече ви казах, спомените ми са доста бледи, но възрастните определено се опитваха да скрият нещо от нас.
Аксел усети как цялото му тяло изведнъж се стегна. Надяваше се Ерика да не е забелязала силното му смущение. Той, разбира се, знаеше за слуховете, както винаги. Тук нищо не можеше да остане тайна, но все пак мислеше, че бяха успели да сведат вредата до минимум. Той самият помогна за това и тайната продължаваше да го яде отвътре. Ерика очакваше отговор.
— Не, нямам никаква представа за какво може да става въпрос. Носят се какви ли не мълви. Повечето са празни приказки. Знаеш какви са хората. Ако бях на твое място, нямаше да отдавам прекалено голямо значение на чутото.
По лицето й се изписа нескрито разочарование. Не бе успяла да научи нищо ново. Аксел разбра това, но нямаше избор. Цялата история бе като бомба със закъснител. Ако запалеше фитила, всичко щеше да експлодира. Същевременно истината напираше да излезе навън. Сякаш някой друг контролираше тялото му. Усети как устните му се разтварят и забранените думи всеки миг ще се търкулнат по езика му. За негово облекчение Ерика се изправи, а с това и мигът на заплахата отмина. Жената облече палтото, обу ботушите си и му протегна ръка. Аксел я погледна, преглътна няколко пъти и чак тогава я пое. Едва успя да устои на импулса да заплаче като дете. Допирът до кожата на друго човешко същество предизвикваше у него неописуема погнуса. Ерика най-накрая излезе навън, но се обърна точно преди той да затвори вратата.
— А, между другото Нилс Лоренц бил ли е свързан по някакъв начин с Алекс или пък с училището?
Аксел се поколеба, но накрая се реши. Така или иначе щеше да го разбере. Ако не той, друг щеше да й каже.
— Не си ли спомняш? Той преподаваше в училището един срок.
С тези думи мъжът затвори вратата, врътна и двете ключалки, сложи синджира, облегна се на стената и затвори очи.
Бързо извади почистващите препарати и заличи всички следи от нежеланата посетителка. Едва тогава отново се почувства в безопасност.
Вечерта не започна добре. Лукас се прибра в лошо настроение. Тя през цялото време внимаваше да не го раздразни още повече. Вече знаеше, че ако се върне вкъщи в лошо настроение, не му трябват поводи, за да излее гнева си.
Положи изключително старание с вечерята, приготви любимото му ястие и дори подреди празнично масата. Постара се да държи децата настрана, като пусна на Ема „Цар лъв“ в стаята й и нахрани Ейдриън с шише, за да заспи по-бързо. Постави любимия компактдиск на Лукас в уредбата, Чет Бейкър, накрая се облече официално и отдели повече време на прическата и грима си. В крайна сметка обаче разбра, че тази вечер всичко това няма значение. Лукас очевидно бе имал доста тежък и неприятен ден в службата и натрупаният гняв напираше навън. Ана видя блясъка в очите му и го зачака да избухне.
Първият удар дойде изневиделица. Отдясно. Удари й такъв силен шамар, че ушите й забучаха. Ана се хвана за бузата и погледна към Лукас, сякаш все още се надяваше белезите й да смекчат гнева му. Вместо това обаче желанието му да я нарани се усили още повече. Доста дълго време мина, преди да осъзнае и да успее да се примири с факта, че му доставя удоволствие да й причинява болка. Години наред вярваше на убедителните му думи, че при всеки удар изпитва също толкова силна болка, колкото и тя, но това вече се бе променило. Вече добре познаваше звяра, който се криеше в него.