Инстинктивно се сви, за да се защити от ударите, които я очакваха. Те съвсем скоро буквално заваляха по тялото й, а тя се опита да съсредоточи цялото си внимание върху едно кътче вътре в себе си, което Лукас не можеше да достигне. Вече владееше отлично тази тактика и дори да усещаше болката от побоя, през повечето време успяваше да се дистанцира от нея. Сякаш се носеше високо, под тавана, и виждаше свитото си на кълбо тяло, върху което Лукас изливаше гнева си.
Един звук бързо я върна в реалността и тя отново се озова в тялото си. Ема стоеше на прага с палец в уста и с малкото си одеялце в ръка. Ана успя да я отучи от този вреден навик още преди година, но сега тя смучеше палеца си енергично и звучно, за да се утеши. Лукас все още не я бе забелязал, защото стоеше с гръб към стаята й, но се обърна натам веднага щом видя, че Ана се взира в нещо зад гърба му.
И преди Ана да успее да го спре, той се озова пред дъщеря си, вдигна я грубо и така силно я разтърси, че майка й чу как зъбите й загракаха в устата. Ана опита да се изправи на крака, но всичко се случваше като на забавен каданс. Знаеше, че тази сцена ще остане завинаги запечатана в съзнанието й. Как Лукас разтърсва Ема, докато тя го гледа с големи неразбиращи очи. Любимият й татко изведнъж се бе превърнал в плашещ непознат.
Ана се хвърли към Лукас, за да защити Ема, но преди да успее да ги достигне, ужасена видя как Лукас удря малкото детско телце в стената. Чу се зловещо изчукване и Ана осъзна, че животът й вече няма да е същият. Очите на Лукас сякаш бяха скрити зад лъскава мембрана. Той погледна почти неразбиращо детето, което държеше в ръцете си, след това внимателно и нежното постави на пода. После веднага отново вдигна момиченцето на ръце, като малко бебе, и погледна Ана с блеснали, мъртви като на робот очи.
— Трябва да я закараме в болница. Падна по стълбите и се удари. Така ще им обясним. Падна по стълбите.
Говореше несвързано и тръгна към външната врата, без да провери дали Ана го следва. Все още в състояние на шок, тя тръгна след него като зомбирана. Имаше чувството, че сънува, и очакваше всеки миг да се събуди.
Лукас неспирно повтаряше едно и също.
— Падна по стълбите. Ще ни повярват, стига версиите ни да съвпадат. Ана, ще им представим една и съща история, нали? Че е паднала по стълбите?
Лукас не спираше да дърдори, а Ана само кимна. Искаше да изтръгне от ръцете му Ема, която плачеше истерично от болка и удивление, но не посмя. В последния миг, когато вече излязоха на стълбището, тя дойде на себе си и си спомни, че Ейдриън все още е сам в апартамента. Бързо отиде да го вземе и по целия път до спешното отделение го люшкаше нежно в скута си, а буцата в гърдите й не спираше да расте.
— Искаш ли да обядваме у нас?
— Да, с удоволствие. Кога да мина?
— Ще съм готова след около час. Удобно ли ти е така?
— Да, чудесно. Тъкмо ще успея да свърша още малко работа. Значи след час.
Настъпи кратка пауза, но след известно колебание Патрик й каза:
— Целувки и чао.
Ерика усети как цялата се изчервява от щастие при тази малка, но изключително важна за връзката им стъпка. Отвърна му със същата фраза и затвориха.
Докато приготвяше обяда, си мислеше с лек срам за плана си. Същевременно знаеше, че не може да постъпи по друг начин. Когато чу звънеца на вратата след около час, си пое дълбоко дъх и отиде да отвори. Беше Патрик. Тя го посрещна със страстна целувка, но само след миг й се наложи да го остави. Таймерът се включи, за да оповести със звъненето си, че спагетите са готови.
— Какво ще обядваме?
Патрик се потупа по стомаха, за да покаже, че има доста свободно място.
— Спагети „Болонез“.
— Мм, вкусно. Ти си мечта за всеки мъж, знаеш ли?
Шмугна се зад нея, прегърна я и започна да я хапе лекичко по шията.
— Сексапилна, интелигентна, фантастична любовница, но най-вече, което е и по-важно, прекрасна готвачка. Какво повече може да иска човек…