Излезе на заден ход от паркинга на жилищния комплекс, първо зави надясно, после в кръстовището наляво, след това пое към Гьотеборг. В началото се налагаше да кара доста бавно — пътят бе тесен и криволичеше през гората, но веднага щом излезе на магистралата, увеличи скоростта. Първо премина през Дингле, после през Мункедал, а когато стигна до Удевала, си даде сметка, че половината път е вече зад гърба му. Седнеше ли зад волана, винаги си пускаше музика на макс. А и самото шофиране му действаше успокоително. Когато спря пред голямата светлосиня къща в Колторп, остана за малко в колата, за да се съсредоточи. Ако подозренията му се окажеха верни, то със семейната идилия на Карлгрен бе свършено. Но такава му беше работата.
Една кола спря на алеята. Не я видя, но чу шумоленето на чакъла. Отвори входната врата и погледна навън. Зяпна от удивление, като видя кой излезе от автомобила. Ана й махна уморено, а след това отвори задната врата, за да свали децата от столчетата им. Ерика нахлузи чифт галоши и излезе да й помогне. Ана не й се бе обадила да я предупреди, че ще намине, и сега се зачуди какво ли се бе случило.
Ана изглеждаше съвсем бледа на фона на черното си палто. Сложи внимателно Ема на земята, а Ерика разкопча колана на столчето на Ейдриън и го гушна. В знак на благодарност той я награди със заразителна беззъба усмивка и Ерика усети как устните й се разтварят и се извиват нагоре. Погледна въпросително сестра си, но Ана просто леко поклати глава и й даде да разбере, че в момента не иска никакви въпроси. Ерика познаваше сестра си достатъчно добре и знаеше, че ще й разкаже сама, като му дойде времето. Преди това нямаше да успее да изкопчи нищо от нея.
— Каква чудесна изненада! Да дойдете на гости на леля!
Ерика загука, усмихна се на бебето в ръцете си, а след това погледна към Ема, която стоеше от другата страна на колата, за да я поздрави. Знаеше, че е любимка на племенницата си, но днес тя не отвърна на усмивката й. Вместо това стискаше силно палтото на майка си и гледаше към леля си подозрително.
Ерика тръгна напред с Ейдриън, а Ана я последва плътно по петите. Държеше Ема за ръка и неголям сак в другата си ръка. Ерика забеляза с учудване, че багажникът на комбито е претъпкан, и с голямо усилие се въздържа да не попита какво става.
Свали горните дрехи на Ейдриън с непохватни движения, а Ана стори същото с Ема, но далеч по-уверено. Едва тогава Ерика видя, че едната ръка на момиченцето е гипсирана до лакътя и погледна ужасено Ана, която за втори път поклати едва забележимо глава. Ема все още гледаше към леля си с широко отворени сериозни очи и не се отдели от майка си дори на милиметър. Бе пъхнала единия си палец в устата, още един знак, че се е случило нещо страшно. Ана още преди година й спомена, че са отучили Ема от навика да си смуче пръста.
Ерика влезе в дневната, стискайки здраво топлото телце на Ейдриън, седна на дивана и сложи детето в скута си. Ейдриън я погледна влюбено, а по устните му непрекъснато пробягваха малки усмивчици, сякаш не можеше да реши дали да се засмее с глас или не. Бе толкова сладък, че на Ерика й идеше да го схруска като бонбон.
— Добре ли мина пътуването?
Ерика не беше сигурна какво точно трябва да каже, но се опита да поддържа някакъв разговор, докато Ана не решеше да проговори.
— Да, но си е доста път. Минахме през Далсланд. На Ема й призля по криволичещия път през гората, та се наложи няколко пъти да спираме, за да подиша чист въздух.
— Много неприятно, нали, Ема?
Ерика се опита да заговори племенницата си. Детето поклати глава в отговор, но продължи да я гледа изпод вежди, като все така не смееше да се отдели от майка си.
— Мисля да поспите малко. Какво ще кажеш, Ема? Били сте будни през целия път насам, така че сигурно сте страшно уморени.
Ема кимна и като по поръчка започна да търка очи със здравата си ръка.
— Може ли да ги настаня горе, Ерика?
— Да, разбира се. Сложи ги в спалнята на мама и татко. Там спя засега, така че леглото е застлано и оправено.
Ана взе от скута на Ерика Ейдриън, който изръмжа недоволно, че ще трябва да се раздели със забавната си леля.
— Одеялото, мамо — напомни й Ема, когато стигнаха по средата на стълбата, и Ана слезе, за да вземе сака, който бе оставила в антрето.