Карл-Ерик беше безмилостно откровен. Времето за отричане отдавна бе отминало.
— Това няма нищо общо с решението ни. Как можа да го кажеш, Карл-Ерик! Искахме само най-доброто за Александра. Какво щеше да спечели тя, ако всички научеха за случилото се? Дадохме й шанс да продължи живота си.
— Не, Биргит, ние двамата с теб бяхме тези, които получиха шанс да продължат живота си. Алекс изгуби своя, когато решихме да прикрием истината.
Погледнаха се през масата и Карл-Ерик разбра, че Биргит никога нямаше да му прости. Просто не можеше да го разбере.
— Ами детето? Какво се случи с него? Дадохте го за осиновяване ли?
Мълчание. В следващия миг откъм вратата се чу глас.
— Не, не го дадоха за осиновяване. Решиха да го задържат и цял живот да крият от него истинската му самоличност.
— Юлия! Мислехме, че си горе в стаята си!
Карл-Ерик се обърна и видя, че Юлия стои на прага.
Сигурно бе успяла да се промъкне незабелязано дотук от втория етаж, защото никой не я бе чул да идва. Зачуди се откога ли стои там.
Юлия се подпираше на касата на вратата със скръстени на гърдите ръце. Позата на безформеното й тяло издаваше възмущение. Макар часовникът да показваше четири следобед, тя все още носеше пижама. Както изглеждаше, не се бе къпала повече от седмица. Карл-Ерик усети как гърдите му се изпълват със съчувствие, примесено с болка. Бедното грозно патенце.
— Ако не беше Нели, или „баба“ ми, никога нямаше да разбера, нали? Нямаше да се наканите да ми кажете, че майка ми всъщност ми е баба, а баща ми дядо, и най-вече че сестра ми не ми е сестра, а моя майка. Разбрахте ли, или да го повторя? Доста е сложно.
Язвителният въпрос бе насочен към Патрик, чието ужасено изражение очевидно доставяше удоволствие на Юлия.
— Доста перверзно, нали?
Сниши глас почти до шепот и долепи показалец до устните си.
— Но, шт, не го споменавай на никого. Че какво ще кажат хората, ако разберат? Представи си само какво ще стане, ако започнат да разпространяват слухове по адрес на изтънченото семейство Карлгрен.
После отново заговори високо и ясно.
— За щастие обаче Нели ми разказа всичко миналото лято, докато работех в консервната фабрика. Каза, че имам право да знам. Да знам коя съм всъщност. Не ми беше лесно да съм по-малката сестра на жена като Алекс, но въпреки това я боготворях. Тя бе всичко, което исках да бъда. Виждах как гледате нея и как гледате мен. А самата Алекс изобщо не се интересуваше от бедната Юлия, затова я боготворях още повече. Чак сега разбирам защо. Не можеше дори да ме погледне. Извънбрачното дете, заченато от насилник. Заради вас й се налагаше да си го спомня всеки път, щом застанех пред очите й. Наистина ли не разбирате колко е било жестоко?
Карл-Ерик потръпна при думите й, все едно му бе ударила шамар. Знаеше, че е права. Да задържат Юлия и да принуждават Алекс ден след ден отново да преживява кошмара, сложил край на детството й, бе проява на невероятна жестокост. Двамата с Биргит така и не можаха да превъзмогнат истината за зачатието й. Очевидно Юлия го е усещала още от самото начало, защото плачът, с който се появи на този свят, се загнезди здраво в гърдите й и докато растеше, тя не спря да реве и да се бори срещу всичко и всички. Беше невъзможна, а двамата с Биргит се чувстваха твърде стари, за да се грижат за толкова капризно и претенциозно дете.
Донякъде изпитаха облекчение, когато един ден Юлия се върна побесняла от работа и им поиска обяснение. Не останаха изненадани, когато чуха, че Нели на своя глава й е разказала истината. Старата злобна вещица, която се интересуваше само от себе си, очевидно бе решила, че подобно признание ще й донесе някаква изгода. Познаваха я и затова се опитаха да убедят Юлия да не приема предложението за лятна работа, но тя прояви обичайния си инат и не ги послуша.
Когато Нели й призна за случилото се, пред очите на Юлия се откри цял нов свят. За първи път се почувства желана, за първи път някой наистина я искаше. Нели можеше и да има син в лицето на Ян, но за нея най-важна бе кръвната връзка. Дори заяви на Юлия, че възнамерява да й остави цялото си богатство. Карл-Ерик разбираше отлично какъв ефект имаше това върху внучката му. Тя се изпълни с гняв към мнимите си родители и започна да боготвори Нели със същата сила, с която някога обожаваше Алекс. Всички тези мисли прелетяха през съзнанието му, когато я видя да стои на прага на фона на струящата от кухнята мека светлина. Най-тъжното бе, че тя никога нямаше да осъзнае колко я обичат, въпреки всичките онези мигове, когато кошмарното им минало оживяваше пред очите им, щом я погледнеха. Но тя бе като чуждо птиче в гнездото и те се чувстваха изгубени и безпомощни пред нея. И досега беше така, а вече щеше да им се наложи да приемат и факта, че са я изгубили завинаги. Тя продължаваше да живее телом в дома им, но отдавна ги бе напуснала духом.