Хенрик остана съвсем без дъх. Наведе глава към коленете си и замижа. За миг Карл-Ерик се зачуди дали бе постъпил правилно, като го бе извикал днес. Стори го, защото смяташе, че заслужава да чуе истината. Все пак и той бе обичал Алекс.
— Но, Юлия…
Биргит протегна ръце към нея някак несигурно и умолително, но Юлия й обърна презрително гръб и след миг чуха шума от стъпките й нагоре по стълбите.
— Наистина съжалявам. Разбрах, че нещо не е наред, но това надхвърли и най-дръзките ми очаквания. Не знам какво да кажа.
Патрик махна съкрушено с ръце.
— Дори ние самите не знаем какво да кажем. Най-вече един на друг.
Карл-Ерик се загледа в съпругата си.
— Знаете ли в продължение на колко време е била насилвана?
— Не. Алекс не искаше да говори за това. Вероятно поне няколко месеца, може би дори година.
Той се поколеба.
— Тук се крие и отговорът на един от предишните ви въпроси.
— Кой по-точно? — зачуди се Патрик.
— За връзката между Андерш и Алекс. Андерш също беше жертва. В деня, преди да се изнесем, открихме бележка от Алекс до него. От нея ставаше ясно, че Нилс е издевателствал дори над него. Очевидно по някакъв начин са се досетили или научили, че се намират в едно и също положение, и са потърсили утеха един от друг. Взех бележката и лично я занесох на Вера Нилсон. Разказах й какво се е случило с Алекс, а вероятно и с Андерш. Това бе един от най-трудните моменти в живота ми. Андерш е, или по-точно беше — поправи се той набързо — всичко, което тя имаше. Някъде дълбоко в себе си се надявах Вера да направи това, за което на нас не ни достигна кураж — да предаде Нилс на полицията и да му потърси отговорност за стореното. Но тъй като нищо не последва, предполагам, че Вера е проявила същата слабост като нас.
Карл-Ерик несъзнателно бе започнал да масажира гърдите си с юмрук. Болката нарастваше с всеки миг и вече я усещаше дори с върха на пръстите си.
— Имате ли някаква представа къде може да е Нилс?
— Не, никаква. Но където и да е, надявам се да страда. Проклет да е.
Болката изригна като вулкан, пръстите му изтръпнаха и той разбра, че има някакъв проблем. Сериозен проблем. Зрението му се замъгли и макар да виждаше как устните на останалите се движат, всичко прелиташе пред погледа му като на забавен каданс. За миг се зарадва, че гневът изчезна от очите на Биргит. Но когато видя, че на негово място се прокрадва тревога, разбра, че ситуацията е сериозна. В следващия миг всичко потъна в мрак.
Патрик седеше в колата и се опитваше да си поеме дъх след бясното пътуване до болница „Салгренска“. Караше след линейката и остана с Хенрик и Биргит, докато не се разбра, че Карл-Ерик е прекарал тежък инфаркт, но състоянието му вече не е критично.
Това беше един от най-разтърсващите дни в живота му. През годините служба в полицията бе ставал свидетел на много човешка мъка, но никога досега не бе чувал толкова сърцераздирателна и трагична история като тази, която Карл-Ерик му разказа следобед.
Патрик знаеше, че казва истината, но въпреки това му бе трудно да я приеме. Как можеше да се очаква от Алекс спокойно да продължи да живее след подобен кошмар? Не само че я бяха изнасилили и разрушили детството й, но и я бяха принудили цял живот да вижда резултата от кошмара пред очите си. Колкото и да се опитваше, не можеше да разбере постъпката на родителите й. Той никога не би позволил на извършителя да се измъкне безнаказано, ако разбереше, че детето му е станало жертва на изнасилване. Още по-трудно му бе да си представи, че някой би се опитал да потули цялата история. Как може мнението на хората да е по-важно от здравето и живота на собственото ти дете? Това не можеше да разбере.
Седеше със затворени очи, подпрял глава на седалката. Започна да се свечерява и трябваше да се прибира, но се чувстваше слаб и вял. Дори мисълта за чакащата го Ерика не бе достатъчна да го накара да запали двигателя и да поеме към къщи. Основите на позитивизма му бяха сериозно разклатени и за първи път се зачуди дали злото у хората не надделява над доброто.