Сълзите се стичаха по бузите й, задържаха се за миг на брадичката й, преди да се разлеят върху покривката.
— Да, Ана, трябва. Не бива да допускаш да му се размине. Само не ми казвай, че ще можеш да си простиш, ако го оставиш да се отърве безнаказано, въпреки че счупи ръката на дъщеря ти.
— Не, да, не знам, Ерика. Не мога да мисля ясно, сякаш съзнанието ми е обгърнато в мъгла. Нямам сили да се занимавам с това сега, може би по-късно.
— Не, Ана. Не по-късно. Сега. Не можеш да оставиш нещата за после. Трябва да го сториш веднага! Утре ще отидем заедно до полицейския участък. Трябва да го направиш не само заради децата, но и заради себе си.
— Просто не съм сигурна, че съм достатъчно силна за това.
— Знам, че си. За разлика от нас двете Ема и Ейдриън имат майка, която ги обича и е готова на всичко за тях.
Не можа да скрие горчивината в гласа си.
Ана въздъхна.
— Трябва да се освободиш от това, Ерика. Аз отдавна се примирих с факта, че всъщност двете с теб имахме само един родител и това беше татко. Вече не се опитвам да разбера защо беше така. Какво ли знам аз? Мама може би не е искала да има деца. Може би не успяхме да оправдаем очакванията й. Така и няма да разберем, затова е безсмислено да го мислим и премисляме. Може би никога не съм ти го казвала, но виждах какво правиш за мен през детството ни, каква роля имаше в живота ми. Знам, че нямаше никой, който да се грижи за теб като майка, но трябва да ми обещаеш да прогониш горчивината. Да не мислиш, че не виждам как бягаш от всяка по-сериозна връзка. Отдръпваш се, преди да успеят да те наранят. Забрави за миналото, Ерика. Изглежда, в момента ти се случва нещо прекрасно и не бива да го проваляш. Някой ден искам да стана леля.
И двете се разсмяха през сълзи, а сега бе ред на Ерика да избърше нос със салфетката си. В стаята бушуваха толкова много чувства, че й бе трудно да диша, но същевременно усети как душата й се възражда. Имаше толкова много неизказани неща, толкова много прах в ъглите на душите им, че бе крайно време да хванат метлата и да изчистят отношенията си веднъж завинаги. И двете го знаеха.
Говориха цяла нощ, чак докато зимният мрак отстъпи и се разсея, прогонен от сивата утринна мъгла. Децата спаха по-дълго от обикновено, а когато Ейдриън оповести събуждането си с оглушителен рев, Ерика предложи да ги гледа цялата сутрин, за да може Ана да поспи няколко часа.
Усещаше неизпитвана дотогава лекота. Вярно че случилото се с Ема все още я изпълваше с гняв, но двете с Ана тази нощ си казаха много премълчавани до момента истини. Една част бяха неприятни, но нямаше как да ги избегнат. Изненада се колко добре я разбираше сестра й. Трябваше да си признае, че я бе подценявала. Че дори на моменти проявяваше високомерие и гледаше на нея като на голямо безотговорно дете. Сестра й обаче далеч не бе такава и Ерика се чувстваше щастлива, че Ана най-накрая бе разкрила истинската си същност пред нея.
Говориха много и за Патрик и Ерика му се обади, както държеше Ейдриън в ръце. Никой не й вдигна на домашния, затова реши да пробва и на мобилния. Това се оказа доста по-сложна задача, отколкото очакваше, защото Ейдриън се захласна по невероятната играчка, която леля му държеше в ръка, и с отчаяни усилия се опитваше да й я вземе. Когато чу гласа на Патрик след няколко сигнала свободно, цялата й умора от безсънната нощ се изпари, сякаш премахната с вълшебна пръчка.
— Здравей, скъпа.
— Мм, обичам да ме наричаш така.
— Как си?
— Добре, благодаря. Имаме малка семейна криза. Ще ти разкажа повече, като се видим. Случиха се много неща, двете с Ана разговаряхме цяла нощ и сега гледам децата, за да може тя да поспи малко.
Патрик чу сподавената й прозявка.
— Звучиш уморена.
— Защото съм уморена. Едва гледам. Но Ана има повече нужда от сън от мен, така че ще ми се наложи да побудувам още няколко часа. Децата не са достатъчно големи, за да ги остави човек сами.
Ейдриън загука, сякаш за да потвърди думите й.
На Патрик изведнъж му хрумна нещо.
— Има още един начин да разрешим проблема.
— Така ли? Какъв? Да не би да предлагаш да ги вържа за парапета на стълбите?
Тя се разсмя.
— Не, ще дойда да ги гледам.
Ерика изсумтя недоверчиво.
— Ти? Да гледаш деца?
Патрик се постара да прозвучи възможно най-обидено.
— Да не би да намекваш, че не мога да се справя? Щом успях да се преборя с двама нахлули с взлом крадци, то две малки човечета няма как да ми се опрат. Или просто ми нямаш доверие?