— Това е Алекс, нали?
— Да — отвърна му Вера леко сопнато.
— Често ли си играеха като малки?
— Не. Но и това се случваше. Все пак бяха съученици.
Патрик внимателно подхвана тази чувствителна тема.
Обмисляше внимателно всяка следваща стъпка.
— Научих, че Нилс Лоренц им е преподавал известно време?
Вера го погледна изпитателно.
— Възможно е. Беше доста отдавна.
— Доколкото разбирам, по адрес на Нилс Лоренц са се носели най-различни слухове. Особено след изчезването му.
— Хората от Фелбака говорят за какво ли не. Сигурно са клюкарствали и за него.
Бе очевидно, че бърка в дълбока рана, но трябваше да продължи.
— Разговарях с родителите на Алекс, които ми казаха интересни неща за Нилс Лоренц. Неща, които засягат и Андерш.
— Така значи.
Вера очевидно не възнамеряваше да му спести мъките.
— Според думите им Нилс Лоренц е изнасилил Алекс и дори и Андерш.
Цялото същество на Вера се стегна, но тя не реагира на думите му. Патрик реши да я изчака. След известна вътрешна борба тя затвори албума и се изправи.
— Не желая да обсъждам отдавна забравени истории. Бих искала да си тръгнеш. Ако решите да предприемете действия срещу опита ми да прикрия самоубийството на Андерш, знаете къде да ме намерите. Но не смятам да ти помагам да изровиш тайни, които е най-добре да останат погребани.
— Имам само един въпрос. Двете с Александра разговаряли ли сте някога за това? Доколкото разбрах, тя била решила да възкреси случая и е съвсем естествено да е разговаряла с теб за това.
— О, да, така беше. Покани ме в къщата си една-две седмици, преди да умре. Бях принудена да изслушам наивните й идеи, че е крайно време да се помири с миналото си, да извади старите тайни на показ и така нататък, и така нататък. Някакви модерни глупости, ако питаш мен. Днес всички са обсебени от идеята да измият мръсните си ръце, твърдо убедени, че ще заживеят по-добър живот, ако разкрият тайните си и признаят греховете си. Някои неща обаче трябва да си останат лични. Казах й го в очите. Не знам дали се е вслушала в думите ми, но се надявам да е било така. В противен случай посещението ми би било пълна загуба на време. На всичкото отгоре и пикочният ми мехур се възпали от студа в къщата й.
С тези думи Вера ясно му даде да разбере, че разговорът им е приключил, и тръгна към външната врата. Отвори я и се сбогува доста хладно с Патрик.
Когато отново се озова навън, полицаят нахлупи шапката си над ушите и си сложи ръкавиците, но буквално не можеше да си намери място от студ. Заподскача, за да се стопли, и бързо тръгна към колата.
Едно нещо установи от разговора им — никак не бе лесно да разбереш Вера. Тя принадлежеше към едно съвсем различно поколение, но не одобряваше голяма част от ценностите му. Докато синът й бе жив, издържаше и него, и себе си. Дори след като порасна и би трябвало да може да се справя сам, бе продължила да го носи на ръце. Създаваше впечатление на еманципирана жена, която през всичките тези години е успявала да се справя без мъж, но същевременно е робувала на обществените предразсъдъци на своето поколение за поведението на жените, а и на мъжете. Колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, че й се възхищава. Беше силна жена. Сложна личност, понесла твърде много удари от живота.
Не знаеше какви ще са последиците от постъпката на Вера, от опита й да представи самоубийството на Андерш за убийство. Трябваше да предаде информацията на полицията, но нямаше ни най-малка представа какво ще последва. Ако зависеше от него, би си затворил очите, но не можеше да й обещае, че ще стане така. Реално погледнато, имаше вероятност да я обвинят във възпрепятстване на разследването например, но той искрено се надяваше това да не се случи. Харесваше Вера. Тя бе истински боец, подобни хора бяха рядкост.
Когато седна в колата и включи мобилния си телефон, откри, че има съобщение в гласовата поща. Изслуша го, беше от Ерика. Очевидно три дами и един много, много малък господин се надяваха да ги посети за вечеря. Патрик погледна часовника си. Вече бе пет. Тутакси реши, че е твърде късно да се връща в участъка, а и вкъщи нямаше какво да прави. Преди да запали колата, позвъни на Аника и накратко й разказа какво е открил, но запази детайлите за по-късно. Искаше да ги представи лично на Мелберг. Не му се щеше началникът му да разбере погрешно ситуацията и да предприеме някоя оперетна операция само за да задоволи егото си.