Свеа Берг му се стори неприятна още от първия миг, но съпругът й успя да спечели сърцето му със здравото си ръкостискане и с погледа на живите си светлосини очи. Патрик веднага разбра по грубата му ръка, че цял живот бе работил като вол.
Когато Ейлерт се изправи, Свеа веднага забеляза, че покривалото на дивана се е намачкало, сбърчи силно вежди и се втурна да го оправя, като хвърли на съпруга си пълен с укор поглед. Къщата светеше от чистота, цареше пълен ред и на човек му бе трудно да повярва, че тук живеят хора. Патрик съжали Ейлерт. Той изглеждаше напълно изгубен в собствения си дом.
Свеа ту се усмихваше угоднически на Патрик, ту гледаше с упрек съпруга си. Поведението й бе направо комично. Полицаят се зачуди кое точно у Ейлерт предизвика подобно раздразнение у жена му, но накрая предположи, че тя не може да понася самото му присъствие.
— Та така, господин полицай, моля заповядайте, приготвили сме кафе и кифлички.
Патрик седна послушно на стола, обърнат към прозореца, а Ейлерт понечи да се настани до него.
— Не, Ейлерт, не там. Седни тук.
Тя му посочи твърдо стола до късия край на масата и Ейлерт послушно й се подчини. Патрик огледа стаята, докато Свеа пъргаво му наля кафе и изглади невидимите гънки по покривката на масата. Домът им очевидно бе обзаведен така, че да създаде у посетителите илюзия за несъществуващо богатство. Бе пълен с второкачествени копия на маркови стоки. Като се започнеше от натруфените с безброй дипли и панделки пердета, които очевидно трябваше да имитират коприна, и се стигнеше до множеството украшения, уж от сребро и злато. На фона на този изкуствен блясък Ейлерт изглеждаше не на мястото си.
За огромно съжаление на Патрик наложи му се доста да изчака, преди да зададе въпросите си. Свеа не спираше да бъбри, като същевременно шумно сърбаше кафето си.
— Този сервиз, разбирате ли, е подарък от сестра ми от Америка. Тя е омъжена там за голям богаташ и винаги ми изпраща невероятни неща. Той е изключително ценен.
Тя вдигна многозначително елегантно декорираната си чаша за кафе. Патрик силно се съмняваше в нейната драгоценност, но предпочете да се въздържи от коментар.
— Да, да, аз самата щях да замина за Америка, ако не беше крехкото ми здраве. И сега щях да съм богато омъжена там, вместо да седя в тази дупка вече петдесет години.
Свеа погледна укорително Ейлерт, който запази спокойствие и не отвърна на коментара й. Сигурно бе чувал тази песен вече стотици пъти.
— Страдам от подагра, разбирате ли. Ставите ми са напълно проядени и изпитвам болка от сутрин до вечер. Добре че не обичам да се оплаквам. Като добавим и ужасната ми мигрена, мога да си намеря безброй поводи за вайкане, но подобно поведение не е присъщо на природата ми. Не, човек трябва да носи гордо теглото си. Не знам колко пъти съм чувала другите да ми казват: „Колко си силна, Свеа, колко смело понасяш болежките си.“ Но какво да се прави, такава съм си.
Тя притвори срамежливо клепачи, като същевременно демонстративно изви ръце, които според Патрик изобщо не изглеждаха покосени от подагра. „Ама че усойница“, помисли си той. Лицето й бе намазано с дебел слой грим, а на всичкото отгоре се бе накичила с безброй евтини бижута. Имаше само една положителна черта — външността й се вписваше идеално в цялостната атмосфера на стаята. Двамата бяха толкова различни, как, за бога, можеха да са женени вече петдесет години? Предположи, че е въпрос на поколение. Вътрешните различия не бяха причина за развод за хора на тяхната възраст, искаха се къде-къде по-сериозни основания. Колко жалко. Ейлерт едва ли можеше да се похвали с щастлив живот.
Патрик се прокашля, за да прекъсне водопада от думи на Свеа. Тя замлъкна послушно и впери поглед в устните му, за да не пропусне нито една от интересните новини, които бе дошъл да им каже. Най-вероятно клюките щяха да тръгнат още преди да успее да прекрачи прага.