Бяха вечеряли у Патрик и сега седяха и пиеха вино. Ерика се наслаждаваше на спокойствието и тишината. Много се радваше, че Ана и децата й гостуват, но понякога й идваше в повече и днес бе един от тези дни. Патрик бе прекарал целия ден в стаята за разпити, но след работа мина да я вземе заедно с малката й чанта с багаж и сега се бяха изтегнали на дивана като отрудени старци.
Ерика затвори очи. Този миг бе толкова прекрасен и плашещ едновременно. Всичко бе съвършено и именно това я караше да се страхува, че няма да продължи дълго. Не й се мислеше какво ще се случи с тях, ако се върнеше обратно в Стокхолм. Двете с Ана избягваха въпроса за продажбата на къщата вече дни наред, сякаш мълчаливо се бяха разбрали, че още е рано да говорят за това. Ерика не вярваше, че сестра й е в състояние да взима каквито и да било решения в този момент, и затова не искаше да я притиска.
Тази вечер обаче нямаше да мисли за бъдещето. Ще се съсредоточи върху настоящето и ще се наслади докрай на мига. Прогони всички мрачни мисли.
— Днес говорих с издателството. За книгата за Алекс.
— Ами! И какво ти казаха?
Вълнението на Патрик я зарадва.
— Смятат, че звучи чудесно, и искат колкото се може по-бързо да им изпратя каквото съм написала. Естествено трябва да довърша биографията на Селма, но ми дадоха един месец отсрочка и им обещах да я довърша до септември. Мисля, че ще мога да работя едновременно и по двете. Досега що-годе се справях.
— Какво казаха за юридическите въпроси? За риска семейството на Алекс да те даде под съд?
— Законът за свободата на словото е изключително ясен. Имам право да пиша за това, дори и без тяхното съгласие, но наистина се надявам да ме подкрепят, след като им разкажа за книгата и сюжета. Не възнамерявам да напиша някакъв скандален роман, а да представя достоверен разказ за случилото се и за самата Алекс като личност.
— Ами пазарът? Смятат ли, че има търсене на подобен род книги?
Очите на Патрик блестяха и Ерика се радваше, че приема работата й с такъв ентусиазъм. Любимият й човек знаеше колко много означава тази книга за нея и показваше искрен интерес.
— Смятаме, че ще има търсене. В САЩ страшно много се купуват криминални романи, в сюжета на които са преплетени действителни случаи. Ан Рул12, най-известната писателка в този жанр, продава милиони екземпляри. Освен това у нас подобни книги са сравнително нов феномен. Има два-три романа, като този от преди две години за лекаря и съдебния медик, но те по-скоро представляват смесица от няколко различни жанра. Искам да постъпя като Ан Рул и да направя задълбочено собствено разследване. Да проверя фактите, да разговарям със замесените лица и да опиша колкото се може по-достоверно случилото се.
— Мислиш ли, че семейството на Алекс ще се съгласи на интервю?
— Не знам.
Ерика заувива кичур коса около пръста си.
— Наистина не знам. Възнамерявам да ги попитам, а ако ми откажат, ще открия друг начин. Все пак е огромен плюс, че аз самата съм толкова добре запозната със случая. Не че не ме е страх от разговора с тях, но нямам особено голям избор. Ако книгата се продава добре, то с удоволствие бих продължила да пиша за интересни съдебни случаи и тогава ще ми се налага да досаждам и на нечии други роднини. Това е неразделна част от работата ми. Освен това си мисля, че хората имат нужда да говорят, да разказват историята си. Не само близките на жертвата, но и самият извършител.
— Значи ще се опиташ да говориш и с Вера?
— Да, непременно. Нямам никаква представа дали ще се съгласи, но смятам да опитам. Може да реши да ми разкаже историята, а може и да ми откаже. Във всеки случай не смятам, че имам право да я притискам.
Ерика вдигна рамене, за да му покаже, че й е безразлично, но думите на Вера за случилото се щяха определено да обогатят книгата й. До този момент работеше главно върху скелета на сюжета, сега трябваше да му придаде плът.
— Ами ти?
Ерика се размърда и качи крака в скута на Патрик, който веднага разбра намека и започна да ги масажира.
— Как мина твоят ден? Вече си героят на участъка, а?
Патрик въздъхна тежко и й даде да разбере, че дълбоко греши.
— Не, да не мислиш, че Мелберг ще ме остави да отнеса цялата слава. Днес цял ден се стрелка като куршум между залата за разпити и залата за пресконференции. По време на разговорите си с журналистите използваше най-вече личното местоимение „аз“. Ще се изненадам, ако разбера, че изобщо е споменал името ми. Но какво значение има това? На кого ли му е притрябвало да види името си в пресата? Вчера арестувах един убиец, това ми стига.
12
Ан Рул (1935) е американска писателка, известна най-вече с книгата си за серийния убиец Тед Бънди. — Б.пр.