— Какво благородство!
Ерика го удари леко по рамото.
— Признай си, че с радост би дал голяма пресконференция, би изпъчил гърди и с гордост би разказал как си успял да разкриеш убиеца.
— Е, не мога да отрека, че би ми било приятно да попадна в местния вестник. Но какво да се прави. Мелберг ще отнесе цялата слава и аз нищо не бих могъл да променя.
— Смяташ ли, че ще получи поста, за който така бленува?
— Ех, де тоз късмет. Подозирам, че началството в Гьотеборг предпочита да го държи тук. Страхувам се, че ще трябва да го търпим, докато не се пенсионира. А до този светъл миг има още много, много време.
— Горкият Патрик.
Тя го погали по перчема и той се възползва от случая да се хвърли върху нея и да я приклещи към дивана.
Виното я бе отпуснало, а топлината на тялото му бавно се преля в нейното. Дишането му стана по-тежко, но тя имаше още няколко въпроса. Успя да се измъкне от хватката му и седна на дивана. След това нежно го избута в неговия ъгъл.
— Доволен ли си от развръзката? Ами изчезването на Нилс? Вера не ти ли каза нещо повече за това?
— Не, твърди, че нищо не знае. За съжаление не й вярвам. Мисля, че е имала много по-сериозни причини да защити честта на Андерш от истината за изнасилването му от Нилс Лоренц. Според мен знае какво се е случило със сина на Нели и иска на всяка цена да го запази в тайна. Но това са само предположения. Истината е, че хората не потъват току-така вдън земя. Нилс не може да се е изпарил яко дим и според мен някой знае точно къде е. Във всеки случай имам собствена теория по въпроса.
Разказа й бавно и методично какво се е случило според него и й обясни на основата на кои обстоятелства гради теорията си. Ерика потрепери, въпреки че в стаята бе много топло. Подозренията му може и да звучаха невероятно, но не можеше да ги отхвърли с лека ръка. Разбра, че Патрик никога нямаше да успее да открие доказателства в подкрепа на теорията си, а и вероятно нямаше смисъл да ги търси. Бяха изминали толкова много години. Няколко разбити живота стигаха, нямаше смисъл да жертват още един.
— Ясно ми е, че от това нищо няма да излезе, но същевременно искам да знам, най-вече заради самия себе си. В продължение на няколко седмици живях с този случай и искам да приключа с него веднъж завинаги.
— Но какво смяташ да правиш? А и какво можеш да направиш?
Патрик въздъхна.
— Чисто и просто ще помоля да ми дадат някои отговори. Ако не попитам, ще си остана с празни ръце, нали?
Ерика го наблюдаваше внимателно.
— Не знам дали това е добра идея, но ти ще си прецениш.
— Да. Нека за миг забравим за смъртта и кошмарите от миналото и да се посветим един на друг. Какво ще кажеш?
— Страхотна идея.
Той отново се притисна до нея, но този път тя не го отблъсна.
Ерика все още беше в леглото, когато той излезе от къщи. Сърце не му даваше да я събуди, затова тихичко се измъкна от постелята, облече се и потегли.
Предложението му за разговор предизвика в отсрещната страна известно учудване и предпазливост. Пожелаха срещата да е дискретна и Патрик прие без възражения. Именно затова му се наложи да стане в седем часа в тази понеделнишка сутрин. Потъналият в мрак път до Фелбака бе почти пуст. Свърна след табелата за Веддьо и спря колата на паркинга, който се намираше доста по-надолу по пътя. След това зачака. След около десетина минути още една кола се появи на паркинга и спря до неговата. Водачът слезе от собствения си автомобил, отвори вратата на този на Патрик и се настани отпред на мястото до шофьора. Патрик остави двигателя да работи, за да се топлят. Иначе скоро щяха да се превърнат в ледени висулки.
— Не мога да отрека, че подобни тайни срещи в мрака са доста вълнуващи, но се чудя защо бе необходимо всичко това?
Ян изглеждаше спокоен, но по лицето му бе изписано леко учудване.
— Мислех, че разследването е приключило. Нали заловихте убиеца на Алекс?
— Да, така е. Но има още няколко неща, които не мога да си обясня и това не ми дава мира.
— Така ли, кои точно?