Натисна звънеца, чийто звън незабавно бе последван от трополенето на малки крачета, и след миг вратата се отвори. Посрещна я малко момиченце с дълга до петите нощница. Това бе Лисен, най-малката дъщеря на Дан и Пернила. Средното по възраст дете, Малин, закипя от гняв при тази несправедливост — как можеше Лисен да я изпревари и да отвори на Ерика. Караницата им стихна едва когато откъм кухнята се разнесе строгият глас на майка им. Най-голямата сестра, Белинда, беше тринайсетгодишна и Ерика я видя веднъж от колата край лавка за хотдог, заобиколена от няколко сополанковци с мотопеди. Скоро щеше да започне да им създава проблеми.
След като всяко от момичетата получи прегръдка от Ерика, двете изчезнаха със същата скорост, с която се бяха появили, и я оставиха да се съблече на спокойствие.
Поруменялата от топлината Пернила готвеше в кухнята, препасала престилка с надпис „Целуни готвача“. Изглежда я сварваше в критичен момент от приготвянето на вечерята. Пернила само й махна разсеяно и отново насочи цялото си внимание към димящите, съскащи тенджери и тигани. Ерика продължи напред към хола. Знаеше, че там ще открие Дан, потънал в дивана, с крака върху стъклената маса и със залепнало за дясната му ръка дистанционно.
— Здравей! Виждам, че като една мъжка шовинистична свиня седиш тук, докато съпругата ти се поти в кухнята.
— Здравеееей! Ами да, като покажеш кой командва вкъщи и управляваш домакинството със здрава ръка, можеш да превъзпиташ всяка жена.
Топлата му усмивка бе в пълен контраст с думите му, а и Ерика знаеше, че не Дан командва в дома на Карлсонови.
Прегърна го набързо, след което се настани на черния кожен диван и следвайки примера на домакина, също вдигна крака на стъклената маса. Погледаха малко новините по канал 4 в приятно мълчание, а Ерика за пореден път се запита дали съвместният им живот щеше да изглежда така, ако бяха останали заедно.
Дан бе първата голяма любов на Ерика и първото й гадже. Бяха неразделни през трите гимназиални години. Проблемът бе, че искаха различни неща от живота. Дан предпочиташе да остане във Фелбака и да се занимава с риболов като баща си и дядо си, а Ерика гореше от нетърпение да напусне малкото градче. Не можеше да се освободи от усещането, че то я задушава и че тук за нея няма бъдеще.
Известно време се опитваха да поддържат връзка от разстояние — Дан беше във Фелбака, а тя в Гьотеборг, но животът им се стече по съвсем различни начини. Последва тежка раздяла и двамата с много усилия успяха да изградят приятелство, което днес, петнайсет години по-късно, бе дълбоко и искрено.
Пернила се появи в живота на Дан като топла прегръдка на утеха, докато той все още се мъчеше да свикне с мисълта, че с Ерика няма вече да бъдат заедно. Винаги беше до него, когато имаше нужда, и с безпрекословното си възхищение запълваше оставената от Ерика празнина. За Ерика бе мъчително да го вижда с друга, но постепенно осъзна, че това неизбежно щеше да се случи рано или късно. Животът продължаваше.
Сега Дан и Пернила имаха три дъщери. Ерика вярваше, че с годините бяха успели да съхранят топлата обич помежду си, макар й понякога да й се струваше, че забелязва известно безпокойство у Дан.
В началото им бе доста трудно да поддържат приятелски отношения. Пернила ревниво следеше всяка негова стъпка и изпитваше дълбока подозрителност към Ерика. С течение на времето се убеди, че Ерика не се опитва да й открадне съпруга, и макар да не станаха първи приятелки, запазиха нормални и сърдечни отношения помежду си. За това допринасяше и фактът, че момичетата направо боготворяха Ерика, която дори беше кръстница на Лисен.
— Вечерята е сервирана.
Двамата с Дан се изправиха и отидоха в кухнята, където Пернила бе сложила димяща тенджера на масата. Имаше само две чинии и Дан учудено вдигна вежди.
— Хапнах с децата. Нахранете се спокойно, аз ще ги сложа да си легнат.
На Ерика й стана неудобно, че Пернила е положила толкова усилия в нейна чест, но Дан само вдигна рамене и започна спокойно да си сипва голяма порция от ястието, което се оказа питателна рибена чорба.
— Как си? Не сме те виждали от седмици.
В интонацията му се четеше по-скоро безпокойство, отколкото укор. Въпреки това Ерика се почувства гузна, че през последно време не им се обаждаше често. Просто имаше толкова много неща на главата.
— Ами вече съм по-добре. Но сега очевидно ме чака спор за къщата — рече Ерика.
— Как така? — Дан учудено вдигна поглед от чинията си. — И двете с Ана обичате тази къща, а и обикновено успявате да се разберете.