Педерсен направи кратка пауза, после продължи:
— Тогава си зададох въпроса как някой може да го постигне, без жертвата да се съпротивлява. Отговорът дойде с токсикологичната проба. В кръвта на жертвата имаше следи от силно сънотворен медикамент.
— Какво доказва това? Не може ли сама да е взела хапчето?
— Да, разбира се, би могло да е така. За щастие обаче, благодарение на напредъка на съвременната наука съдебната медицина разполага с изключително точни методи и инструменти. Един от тях ни дава възможност да изчислим с голяма точност времето на проникване в кръвта на различните лекарства и дори отрови. Повторихме теста многократно, но резултатът бе един и същ. Александра Вийкнер не би могла да пререже вените си сама, защото е била в безсъзнание дълго преди сърцето й да спре да бие поради голямата кръвозагуба. За съжаление не мога да ви дам точен час, науката ни все още не е толкова напреднала. Силно се надявам да успеете да се справите със случая. Не ви се случва често да работите с убийство по тези места, нали?
Гласът на Педерсен издаде силното му съмнение в компетентността на участъка, което Мелберг прие като отправена към него критика.
— Да, прав сте, че тук, в Танумсхеде, нямаме особен опит с подобни случаи. За щастие обаче аз съм тук само временно. По принцип работя в полицейското управление на Гьотеборг и благодарение на дългогодишния ми опит там без проблем ще се справя и със случай на убийство. Но за местните провинциални полицайчета това е истински шанс. Най-накрая ще могат да видят какво означава истинска работа, а вие може да сте сигурен, че случаят бързо ще бъде разрешен. Повярвайте ми.
Мелберг смяташе, че с тази помпозна реч достатъчно ясно е показал на съдебния лекар Педерсен, че не разговаря с някакъв сополанко. Лекарите обичаха да се правят на важни. Но работата на Педерсен бе приключила и сега бе ред на професионалистите да вземат нещата в свои ръце.
— А, за малко да забравя. — Леко шашнат от самочувствието, на полицая, съдебният лекар за малко да пропусне да го информира за още две важни неща. — Александра Вийкнер е била бременна в третия месец и е раждала деца и преди. Не знам дали това има отношение към разследването, но информацията никога не може да бъде в повече, нали?
Мелберг изсумтя нещо нечленоразделно, двамата мъже си размениха задължителните учтиви фрази и с това разговорът им приключи. Педерсен дълбоко се съмняваше в способностите на полицаите, които трябваше да преследват убиеца, а Мелберг усещаше нов прилив на сили и изгарящо любопитство. Бяха огледали банята още когато намериха трупа, но сега щеше да се погрижи къщата да бъде обискирана сантиметър по сантиметър.
2
Той затопли кичур от косата й между дланите си. Малките ледени кристали се стопиха и намокриха ръцете му. Внимателно облиза капките вода.
Допря буза до ръба на ваната и усети хапещия студ по кожата си. Бе толкова красива така полегнала под заледената повърхност.
Все още бяха свързани. Нищо не се бе променило. Всичко бе както преди. Бяха напълно еднакви.
Можеше да повдигне ръката й съвсем малко, и то с доста усилие. Пое я със своята и вплете пръсти между нейните. Кръвта бе засъхнала и по кожата му останаха малки червени люспи.
Загубваше представа за времето, когато бе с нея. Дните и седмиците се сливаха в ледена картина, а единственото, което имаше значение, бяха сключените им ръце. Затова предателството й беше толкова болезнено. Бе върнала смисъла на живота му. Затова кръвта никога повече нямаше да разлее топлината си по тялото й.