Плъзна лъча от фенера из дневната на първия етаж. Сама не знаеше какво търси в къщата. Надяваше се някой съсед или минувач да не види светлината и да не позвъни в полицията.
Стаята беше красива и просторна, но Ерика забеляза, че оранжево-кафявата мебелировка от седемдесетте, която си спомняше, бе подменена със светло обзавеждане в типичния за скандинавските страни дизайн — брезовите мебели бяха със семпли, изчистени форми. Даде си сметка, че Алекс е оставила частичка от душевността си в къщата. В стаята цареше пълен ред, без нито една гънка на дивана, нито захвърлен на масата вестник. Изглеждаше необитаема. Ерика не откри нищо интересно.
Спомни си, че кухнята е зад дневната. Тя също беше голяма и просторна. И тук всичко бе изрядно, като се изключи една самотна чаша за кафе на мивката. Върна се обратно, прекоси дневната и се изкачи по стълбите на втория етаж. Веднага сви вдясно и влезе в голямата спалня. Спомняше си, че това някога бе стаята на родителите на Алекс, а сега очевидно принадлежеше на тях двамата с Хенрик. И тя бе обзаведена с вкус, но тук цареше по-екзотична атмосфера, създадена от шоколадово-кафявите и пембено-червеникави тъкани и от африканските дървени маски по стените. Стаята беше просторна, с висок таван, от който висеше огромен полилей. Александра очевидно бе устояла на изкушението да придаде на дома си „морски“ стил, популярен в местните къщи. Малките магазинчета във Фелбака продаваха като топъл хляб всичко необходимо — от пердета, украсени с миди, до картини от морски възли.
За разлика от останалите стаи, през които Ерика мина, в спалнята се усещаше човешко присъствие. Навсякъде бяха пръснати лични вещи. На нощното шкафче имаше два чифта очила и стихосбирка на Густаф Фрьодинг. На пода бяха хвърлени няколко чифта чорапи, а върху покривката на леглото лежаха две-три тениски. Ерика за първи път почувства, че Алекс наистина е живяла в тази къща.
Започна внимателно да преглежда съдържанието на шкафовете и чекмеджетата. Все още не знаеше какво точно търси и се почувства като същински воайор, когато стигна до красивото копринено бельо на Алекс. Точно преди да пристъпи към следващото чекмедже, усети как нещо изшумоля на дъното.
Ерика изведнъж застина с ръка, пълна с дантелени бикини и сутиени. Внезапен шум откъм долния етаж проряза тишината в къщата. Чу се как някой отваря и затваря врата. Ерика панически се огледа. Единствените възможни скривалища бяха под леглото или в някой от гардеробите на едната стена на спалнята. Не можеше да избере. Но когато чу стъпките по стълбите, бързо се раздвижи и инстинктивно се насочи към най-близкия гардероб. За щастие вратата му се плъзна съвсем меко, без дори да проскърца. Ерика пъргаво се шмугна между дрехите и затвори отвътре. Не можеше да види кой е дошъл в къщата, но ясно чуваше как стъпките му се приближават все повече и повече, как спря за миг пред вратата на спалнята, преди накрая да влезе вътре. Изведнъж Ерика усети, че държи нещо в ръка. Несъзнателно бе сграбчила шумолящия предмет от чекмеджето и сега внимателно го прибра в джоба на якето си.
Не смееше дори да диша. Носът я засърбя и тя отчаяно започна да го масажира, надявайки се да разреши проблема. Имаше късмет, размина й се.
Непознатият започна да рови из спалнята. По звука можеше да съди, че се занимава със същото, което правеше и тя, преди да я прекъсне. Ерика го чу как дърпа чекмеджетата й разбра, че скоро щеше да дойде ред и на гардеробите. Обхващаше я все по-силна паника, по челото й избиха капки пот. Какво да прави? Единственото решение бе да се сгуши колкото се може по-навътре зад дрехите. За късмет се бе шмугнала в крило, пълно с множество дълги палта. Пъхна се зад тях и ги дръпна пред себе си. Надяваше се човекът да не забележи, че от един чифт обувки на пода стърчат два глезена.
Очевидно му отне доста време да прегледа скрина. Ерика се надиша с миризма на препарат против молци. Дано наистина да вършеше работа и в мрака около нея да не пълзяха безброй насекоми. Надяваше се силно непознатият, който бе на няколко метра от нея, да не е убиецът на Алекс. Кой друг обаче би дошъл да рови из къщата й, замисли се Ерика, без да си даде сметка, че тя също е тук неканена.
Изведнъж вратата на гардероба се отвори и тя усети полъха на свеж въздух по нескритите си глезени. Затаи дъх.
Гардеробът, изглежда, не съдържаше нито тайни, нито скъпоценности, поне не за непознатия, който веднага го затвори и продължи нататък. Прегледа набързо и останалите крила и само след миг Ерика чу как стъпките му се отдалечават в посока към вратата и заглъхват надолу по стълбите. Посмя да се измъкне внимателно от гардероба доста дълго след като чу външната врата да се затваря. Усещането отново да може да диша свободно бе прекрасно.