След като си поговориха тихо в продължение на няколко минути, Нели остави скърбящите родители и излезе при Юлия на верандата. Никой от присъстващите не показа изненадата си от това нейно действие. Всички продължиха разговорите си, но държаха странната двойка под око. След като Франсин се върна при останалите гости, Ерика отново остана сама в ъгъла и можеше спокойно да наблюдава Юлия и Нели. За първи път днес забеляза усмивка по лицето на по-малката сестра на Александра, която скочи от перваза на прозореца и седна на ратановия диван до Нели. Двете склониха глави една към друга и си зашушукаха нещо.
Какво можеше да свързва тези толкова различни жени? Ерика хвърли поглед към Биргит. Потоците от сълзи по бузите й най-накрая бяха секнали и тя се бе взряла с огромни ужасени очи в дъщеря си и Нели Лоренц. Ерика реши, че в края на краищата може и да приеме поканата за чай на г-жа Лоренц. Щеше да й е интересно да си поговорят на четири очи.
Изпита огромно облекчение, когато напусна къщата на хълма и вдиша чистия зимен въздух.
Патрик изпитваше лека нервност. Отдавна не бе готвил храна за жена. Жена, която на всичкото отгоре далеч не му бе безразлична. Всичко трябваше да е съвършено.
Тананикаше си, докато режеше краставицата на шайби. След дълги размисли най-накрая се бе спрял на говеждо филе. То вече лежеше във фурната и скоро щеше да е готово. Сосът къкреше на котлона и дразнеше с миризмата си празния му стомах.
Следобедът се оказа доста трескав. Не можа да си тръгне по-рано от работа, както се надяваше, и затова му се наложи да почисти къщата рекордно бързо. Не си даваше сметка до каква степен бе запуснал къщата след раздялата с Карин, но когато я огледа с безпристрастни очи, разбра, че го чака много работа.
Чувстваше се малко неудобно, че домът му въплъщава стереотипа за ергенска квартира — наоколо цареше мръсотия, а хладилникът беше празен. До този миг не бе съзнавал колко й е коствало на Карин да поддържа къщата им чиста и подредена, приемаше го за даденост, без дори да се замисли за положения от нея труд. Много неща бе приемал за даденост.
Когато Ерика позвъни на вратата, той трескаво свали престилката и набързо се огледа, за да провери как изглежда прическата му. Въпреки че си направи труда да я залиже с гел, косата му си оставаше все така неконтролируемо рошава.
Ерика беше прекрасна както винаги. Бузите й бяха леко порозовели от студа, а гъстата й руса коса падаше на буйни къдри в качулката на пухеното яке. Той я прегърна леко, позволи си да затвори за миг очи и да вдиша дълбоко аромата на парфюма й, след което я покани вътре на топло.
Масата бе сложена и двамата започнаха с предястието. Патрик я наблюдаваше скришом, докато тя с наслада вкусваше от пълненото със скариди авокадо. Това предястие не бе нещо специално, но пък човек трудно би могъл да се провали в приготвянето му.
— Не съм си и помисляла, че ще ме нагостиш с вечеря с предястие и десерт — каза Ерика и пъхна поредната хапка авокадо в уста.
— Нито пък аз. Но все пак наздраве и добре дошла в ресторант „Хедстрьом“.
Чукнаха се и отпиха от охладеното бяло вино, след което продължиха да се хранят в приятна тишина.
— Как си?
Патрик гледаше Ерика изпод вежди.
— И по-добри седмици съм имала.
— Защо всъщност дойде с тях на разпита? Има цяла вечност, откакто не поддържаш контакт с Александра и семейството й.