Той погали дясната си длан с лявата. Вчера бе галил нейната ръка. Притисна длан към бузата си и се опита да си спомни допира на студената й кожа до лицето си.
Не почувства нищо. Беше си отишла наистина.
Сините лампи хвърляха светлината си наоколо. Хора сновяха напред-назад, влизаха и излизаха от къщата. Защо бързаха толкова? Вече бе твърде късно.
Никой не го забеляза. Беше невидим. Като през целия си живот досега.
Нищо. Тя го виждаше. Винаги го бе виждала. Когато впиеше в него сините си очи, го караше да се чувства значим.
Не му остана нищо. Битката отдавна приключи. Сега стоеше в пепелта и гледаше как непознати отнасят живота му, покрит с жълто болнично одеяло. В края на пътя нямаше място за избор. Знаеше го още от малък. Сега наистина стоеше там. Мигът, който очакваше с копнеж, най-накрая настъпи и той се вкопчи здраво в него.
Нея вече я нямаше.
Гласът на Нели прозвуча леко изненадано, когато Ерика й позвъни. За миг Ерика се зачуди дали не прави от мухата слон. Но не можеше да отрече, че появата на Нели в дома на Карлгрен на погребението на Алекс бе изключително странна. Както и фактът, че разговаря почти само с Юлия. Карл-Ерик може и да беше административен директор във фабриката на Фабиан Лоренц, преди да се премести със семейството си в Гьотеборг, но доколкото Ерика знаеше, двамата не бяха приятели. Карлгрен се намираше на твърде ниско стъпало в социалната йерархия.
Поканиха я в невероятно красив салон с елегантна ходова гарнитура. Изгледът от прозорците му се простираше от пристанището до безкрайната морска шир отвъд островите. В хубав ден, когато снежната покривка на водата отразяваше слънчевите лъчи, зимната картина не отстъпваше по нищо на най-прекрасния летен пейзаж.
Настаниха се и им поднесоха коктейлни хапки на сребърен поднос. Хапките бяха страшно вкусни, но Ерика сметна, че би било невъзпитано да си вземе прекалено много от тях. Нели изяде само една. Очевидно се боеше да не прибави някой грам мазнина към малкото плът на кокалестото си тяло.
Разговорът им бе вежлив, но вървеше трудно. В дългите паузи между отделните реплики се чуваше единствено равномерното тиктакане на часовник и предпазливото посръбване от горещия чай. Разговаряха на неутрални теми. Как младите хора напускат Фелбака. Как не достигат работни места. Колко е тъжно, че все повече от старите уникални къщи попадат в ръцете на туристи. Нели дълго разказва за Фелбака, както помнеше града от годините, когато бе заживяла тук като младоженка. Ерика я слушаше внимателно. От време на време задаваше по някой учтив въпрос.
Имаше чувството, че и двете се въртят около темата, която рано или късно щяха да бъдат принудени да засегнат.
Ерика първа събра смелост.
— Последната ни среща беше по тъжен повод.
— Да, каква трагедия само. Толкова млад човек.
— Не знаех, че се познавате със семейство Карлгрен.
— Карл-Ерик работи за нас в продължение на дълги години, така че доста често се срещахме със семейството му.
Нели сведе поглед. Ерика забеляза, че нервно кърши ръце в скута си.
— Останах с впечатление, че познавате и Юлия. Тя не се ли роди, след като напуснаха Фелбака?
Нели леко се стегна и наклони глава на една страна — нищо друго не издаде, че въпросът й е неприятен.
— Не, с Юлия се познаваме отскоро, но аз я намирам за очарователна млада дама. Е, да, няма външността на Александра, но притежава силна воля и смелост, които я правят далеч по-интересна от глупавата й сестра.
Нели прикри устата си с ръка. За миг бе забравила, че говори за някого, който не е вече между живите, и за части от секундата фасадата й се пропука. Това, което Ерика съзря през пукнатината, бе чиста омраза. Защо Нели Лоренц мразеше Александра, жена, която бе познавала бегло в детските си години?
В този миг, преди Нели да успее да намери подходящо извинение за случилото се, телефонът иззвъня. Тя се изправи с нескрито облекчение и отиде да го вдигне.
Ерика се възползва от момента да огледа стаята. Красива, но безлична. Очевидно докосната от ръката на дизайнер. Нямаше детайл от интериора, който да не е съчетан с останалите в цветово и всяко друго отношение. Ерика несъзнателно сравни салона с изчистената обстановка в дома на родителите си. Там нямаше нито едно ненужно украшение. Всички предмети, събирани десетилетия наред, имаха определена функция. Ерика обаче намираше изпълнения с душа, макар и вехт дом за многократно по-красив от тази излъскана като за показ стая. Единствените по-лични вещи, които забеляза, бяха няколкото семейни портрета на камината. Наведе се напред и внимателно ги разгледа. Очевидно бяха подредени хронологично от ляво на дясно, като редът започваше с черно-бяла снимка на елегантна двойка младоженци. Нели наистина бе ослепително красива в бялата, плътно прилепнала по тялото й рокля, но Фабиан, изглежда, се чувстваше неудобно във фрака си.