— Какво правиш тук?
— Така ли ще посрещнеш зет си?
Говореше с акцент, но в граматическо отношение шведският му бе перфектен.
Подигравателно разтвори ръце като за прегръдка. Ерика игнорира жеста му и по лицето му разбра, че той и не очакваше друго. Гледаше да не подценява Лукас. Затова винаги бе нащрек в негово присъствие. Най-много й се искаше да се приближи до него и да го зашлеви по ухилената физиономия, но дори не й се мислеше какви последствия би имало това.
— Отговори на въпроса ми. Какво правиш тук?
— Ако не греша, хм, притежавам четвърт дял от всичко това.
Той махна с ръка към къщата, но със същата самоувереност можеше да посочи и целия свят.
— Половината е моя, другата е на Ана. Ти не притежаваш нищо.
— Вероятно не си добре запозната със семейния кодекс, като се има предвид, че така и не успя да намериш някой достатъчно ненормален мъж, който да иска да се обвърже с теб. Та съгласно този така добър и справедлив кодекс, разбираш ли, законните съпрузи имат право на половината от имуществото на респективната си половинка. Дори от къщи край морето.
Ерика познаваше много добре закона. За миг се ядоса на родителите си, които бяха проявили голяма несъобразителност, като не приписаха къщата на дъщерите си като еднолична собственост. Те също знаеха що за човек е Лукас, но вероятно не очакваха, че им остава толкова малко живот. Никой не иска да се замисля за собствения си край и родителите й като всички останали бяха оставили подобни решения за по-нататък.
Ерика реши да пренебрегне унизителния му коментар за семейното й положение. По-скоро би останала сама цял живот, отколкото да направи грешката да се обвърже с мъж като Лукас.
Той продължи:
— Искам да присъствам на срещата с агента. Добре е човек да знае на колко се равнява имуществото му. Искаме всичко да мине добре, нали?
По устните му отново се разля дяволската му усмивка. Ерика отключи вратата и се втурна в къщата. Агентът закъсняваше и тя се надяваше скоро да се появи. Не й допадаше мисълта да стои насаме с Лукас.
Той влезе след нея. Тя закачи якето си на закачалката и се захвана да оправя в кухнята. Можеше да търпи присъствието му само ако се правеше, че не го забелязва. Чу го как обикаля из къщата, като на инспекция. Това бе най-много третото или четвъртото му посещение тук. Лукас нямаше сетива за обаянието на семплата, изчистена обстановка и не проявяваше особено желание да общува със семейството на Ана. Баща им не можеше да понася зет си и чувствата им бяха взаимни. Ана идваше винаги сама с децата.
На Ерика не й хареса начинът, по който Лукас обикаля и докосва предметите в стаите. Как опипва мебелите и украшенията. Едва устоя на изкушението да тръгне след него с парцал и да забърше всичко, до което се е допрял. Изпита облекчение, когато видя посребрял мъж да паркира волвото си на алеята пред къщата. Бързо отиде да го посрещне. След това се затвори в кабинета си. Не искаше да присъства, докато той обикаля из родния й дом и преценява теглото му в злато. Или стойността му на квадратен метър.
Компютърът й я чакаше включен, а на екрана примигваше недовършеният текст. Тази сутрин като никога беше станала рано и успя да свърши доста работа. Бе написала четири страници от книгата за Алекс и сега реши да ги препречете.
Жанрът на книгата все още й създаваше главоболия. В началото, докато все още си мислеше, че Алекс се е самоубила, възнамеряваше с творбата си да даде отговор на въпроса „защо“ и да представи нещата в документална форма. Сега обаче материалът все повече придобиваше криминален характер. Ерика се интересуваше най-вече от хората, от техните отношения и психика. А криминалните романи описваха кървави убийства и смразяващи кръвта събития. Никак не й допадаха типичните за тях клишета и й се искаше творбата й да се отличава с по-голяма оригиналност. Да се опита да разкрие защо някой се решава да извърши най-страшния от всички грехове, като отнеме живота на ближния си. До този момент бе успяла да подреди всички факти в хронологичен ред, като цитира дословно хората, с които бе разговаряла, и като допълни думите им със собствени наблюдения и размисли. Трябваше да съкрати материала. За да направи историята по-стегната, за да се приближи колкото се може повече до истината. Все още не искаше да мисли как ще реагират близките на Алекс.
Съжали, че не разказа на Патрик за посещението си в къщата, където Алекс бе убита. Трябваше да му каже за мистериозния посетител и за скритата в гардероба картина. За усещането, че нещо в стаята липсва. Не можеше да му се обади просто така и да му съобщи, че е скрила някои неща, но си обеща, че ще го стори веднага щом й се отвори подходяща възможност.