Ако отидеше при Мелберг и си изиграеше добре картите, можеше да получи разрешение да работи по тази версия през работното си време. Суетността на Мелберг бе слабото му място и ако успееше да го погъделичка малко, може би щеше да спечели одобрението му. Патрик не се съмняваше, че инспекторът гледа на случая „Алекс Вийкнер“ като на сигурен билет обратно към Гьотеборг. Той самият смяташе, че ако се вярва на клюките, които бе чул по адрес на началника си, всички мостове назад бяха изгорени, но поне можеше да извлече собствена изгода от ситуацията, ако успееше да преувеличи връзката на семейство Лоренц със случая, като например намекне за получен сигнал, че Ян е баща на детето на Алекс, може би щеше да спечели Мелберг на своя страна. Постъпката му не би била съвсем етична, но Патрик усещаше дълбоко в себе си, че съдържанието на купчината статии има отношение към смъртта на Алекс.
Свали със замах краката си от бюрото и така силно бутна стола си назад, че той се плъзна на колелцата си и се удари в стената. Взе всички копия със себе си и се отправи към другия край на напомнящия бункер коридор. Преди да си даде време да размисли, вече чукаше силно на вратата на Мелберг, след което му се стори, че чу едно „Влез“.
Както винаги се зачуди как един мъж, който нищо не прави, успява да събере такава огромна купчина хартия пред себе си. В кабинета на Мелберг нямаше място, свободно от документи. Те бяха навсякъде — на прозореца, по столовете и най-вече на бюрото му, лежаха си там и събираха прах. Етажерката зад инспектора се бе огънала от папки и Патрик се запита откога ли не са отваряни. Мелберг говореше по телефона, но му махна да влезе. Патрик се запита какво ли се е случило, че Мелберг сияе като витлеемската звезда на Коледа, а усмивката не слиза от лицето му. Добре че ушите му й пречеха, иначе сигурно щеше да се разлее и по задната част на главата му.
Мелберг отговаряше на събеседника си с по една дума.
— Да.
— Разбира се.
— Изобщо не.
— Естествено.
— Постъпили сте съвсем правилно.
— Не.
— Да, много ви благодаря, госпожо. Обещавам да ви се обадя веднага щом имам отговор.
После триумфално тресна телефонната слушалка и стресна Патрик, който подскочи на стола си.
— Ето така се постигат резултати!
Инспекторът явно се наслаждаваше на мига. Приличаше на радостен Дядо Коледа. Патрик осъзна, че за първи път съзира зъбите на началника си. Те се оказаха изненадващо бели и равни. Прекалено съвършени.
Мелберг го гледаше в очакване и Патрик разбра, че трябва да попита какво се е случило. Така и стори, но отговорът се оказа неочакван.
— Пипнах го! Убиеца на Алекс Вийкнер!
Мелберг толкова се вълнуваше, че дори не забеляза как туфата коса на главата му се свлече над едното ухо. На Патрик за първи път не му беше смешно. Пренебрегна факта, че инспекторът говори в първо лице единствено число и очевидно няма никакво намерение да сподели славата с подчинените си. Вместо това се наведе напред, подпря лакти на коленете си и сериозно попита:
— Какво имате предвид? Да не би да сте направили пробив в разследването? С кого разговаряхте?
Мелберг вдигна ръка, за да спре потока от въпроси, облегна се назад на стола и сключи ръце на корема си. Явно възнамеряваше да се наслади докрай на ситуацията.
— М-да, Патрик. Всеки, който като мен от дълги години практикува нашата професия, знае, че човек не просто прави пробив в разследването, а че пробивът идва като заслужена награда след усилен труд. Благодарение на дългия ми опит, изключителните ми способности и здрава работа мога да се похваля днес с пробив в разследването. Току-що получих обаждане от жена на име Дагмар Петрен, която сподели с мен интересните си наблюдения от къщата на Вийкнер, направени малко преди тялото да бъде намерено. Да, да, дори ми се иска да отида още по-далеч и да нарека тези наблюдения „решаващи“, защото благодарение на тях съвсем скоро ще заключим зад решетките един обществено опасен убиец.
Патрик изгаряше от любопитство, но от опит знаеше, че трябва да остави Мелберг да каже, каквото си е решил. Все някога щеше да започне да говори по същество. Патрик само се надяваше това да се случи, преди да излезе в пенсия.