— Моля те, Ян, не можем ли да си купим собствена къща? Видях, че една от вилите при Бадхолмен е обявена за продан. Нека поне идем да я погледнем. Изгледът е невероятен, а на парцела има и малък навес за лодка. Моля те!
Пискливият глас на Лиса го раздразни още повече. Както обикновено в последно време. Бракът им щеше да е къде-къде по-приятен, ако се научеше да си мълчи и просто да го радва с красотата си. Напоследък дори големият й стегнат бюст и закръгленото дупе не успяваха да компенсират дразнещото й поведение. Тя не спираше да мрънка и на моменти горчиво съжаляваше, че се е поддал на натиска й за брак.
Лиса работеше като сервитьорка в „Червената змия“ в Гребестад, така се запознаха. На всичките му приятели буквално им потекоха лигите при вида на дълбокото й деколте и дългите й крака, а той на мига реши, че тя ще е негова. Обикновено получаваше каквото искаше и Лиса не беше изключение. Не че бе грозен, но най-големият му коз все пак си оставаше името Лоренц. Очите на момичетата заблестяваха само като го чуеха и му даваха зелена светлина.
В началото бе като обсебен от тялото на Лиса. Не можеше да й се насити и успяваше без проблем да игнорира глуповатите й коментари и пискливия й глас. Тя му се струваше още по-привлекателна и заради завистливите погледи на останалите мъже, които го виждаха да влиза с нея под ръка. В началото оставаше глух за намеците й, че е редно да я направи своя съпруга, а и постепенно започваше да губи интерес към нея, но решаваща в случая се оказа яростната съпротива на Нели срещу евентуалния им брак. Именно затова идеята го плени с неустоима сила. Нели намрази Лиса от първия миг, той реши да й направи напук, а сега проклинаше собствената си глупост.
Лиса се нацупи. Лежеше по корем в голямото им двойно легло, беше гола и се опитваше да изглежда колкото се може по-изкусително, но красотата й отдавна не можеше да го трогне. Знаеше, че очаква отговор.
— Знаеш, че не можем да оставим мама. Тя е болна и не би успяла да поддържа сама къщата.
Ян обърна гръб на Лиса и оправи възела на вратовръзката си пред голямото огледало на тоалетката. В отражението му видя как тя ядосано сбърчи чело. Подобна гримаса не й отиваше.
— Не може ли старата вещица да се премести в някой приятен дом, вместо да товари семейството си? Не разбира ли, че имаме право на собствен живот? Вместо това сме принудени да се грижим за нея ден и нощ. А и защо й е да пази всичките тези пари? Сигурна съм, че й доставя удоволствие да ни унижава и да ни гледа как пълзим в краката й, за да събираме трохите, с които ни удостоява. Не разбира ли колко много правиш за нея? Работиш като вол във фирмата, а през останалото време я дундуркаш. На вещицата дори не й се откъсна от сърцето някоя хубава стая, която да ни даде в знак на благодарност. Вместо това живеем в приземния етаж, а тя се шири в салоните.
Ян се обърна и погледна студено съпругата си.
— Не съм ли ти казвал да не говориш така за майка ми?
— Майка ти — Лиса изсумтя. — Нали не си въобразяваш, че тя те приема като собствен син, Ян? Винаги ще си останеш бедното дете, което е прибрала по милост. Ако любимият й Нилс не беше изчезнал, рано или късно щеше да те изгони. Но сега е принудена да те задържи. Кой друг щеше да й робува денонощно за без пари? Разполагаш единствено с обещанието, че когато се спомине някой ден, ще получиш всичките й пари. Първо на първо, вещицата със сигурност ще живее поне до сто, второ на второ, сигурно отдавна е променила завещанието си зад гърба ни и е приписала имането си на някой приют за бездомни кучета. Понякога си толкова глупав, Ян.
Лиса се обърна по гръб и заразглежда съвършения си маникюр. Ян се приближи към леглото с ледено спокойствие. Приклекна, нави на ръката си русата й коса, която висеше през ръба, и започна бавно да я дърпа, все по-силно и по-силно, докато лицето й не се изкриви от болка. Приближи се до нея толкова близо, че усещаше дъха й, и изсъска тихо:
— Никога повече не ме наричай глупав. Повярвай ми, парите ще са мои някой ден. Единственият въпрос е дали ти ще се задържиш достатъчно дълго, за да им се насладиш.
Със задоволство видя как в очите й проблесна искра на страх. Струваше му се, че долавя как бавният й примитивен мозък се опитва да смели информацията и постепенно осъзнава, че трябва да промени тактиката си. Тя се изпъна на леглото, издаде устни и хвана гърдите си с ръце. Започна да гали зърната си с показалец, докато те не се втвърдиха, и каза глезено: