Мартин завърши полицейската академия преди по-малко от година. Всички страшно се чудеха как е успял да се справи с високите критерии, за да получи подобна работа, и как изобщо му се е удало да завърши образованието си. Но Мартин бе мил и добросърдечен и въпреки наивността му, която го правеше напълно неподходящ за подобна професия, всички смятаха, че тук, в Танумсхеде, не може да навреди кой знае колко и с желание му помагаха да преодолява различните препятствия. Аника бе особено привързана към него и за всеобщо удивление понякога даваше израз на чувствата си, като го притискаше към големите си гърди в мечешка прегръдка.
В такива моменти яркочервената му коса и също толкова червените му лунички се сливаха с цвета на лицето му. Но той обожаваше Аника и прекарваше доста вечери в дома й, съветвайки се с нея и съпруга й, когато бе нещастно влюбен. Тоест винаги. Наивността и добротата му привличаха като магнит жените, които го схрускваха на закуска и после изплюваха трохите. Но Аника винаги бе готова да го изслуша, да събере парчетата на разбитото му самочувствие и да го върне обратно в широкия свят с надеждата, че някой ден ще успее да открие жена, която да оцени златното му сърце.
Последният член на колектива се ползваше с най-малка популярност. Ернст Лундгрен бе гъзолизец до мозъка на костите си. Никога не изпускаше възможност да се самоизтъкне, най-вече за сметка на останалите. Никой не бе особено изненадан, че още е ерген. Той далеч не бе привлекателен и макар къде по-грозновати от него мъже да бяха успели да се сдобият с партньор в живота благодарение на добрата си душа, този атрибут му бе напълно непознат. Живееше със старата си майка в една ферма на десет километра южно от Танумсхеде. Мълвата твърдеше, че майка му помогнала на баща му, прословут местен пияница и изключително агресивен мъж, да падне от втория етаж в плевнята и да се набучи на една вила. Оттогава бяха минали доста години, а и при липса на други интересни теми на разговор хората обичаха да си измислят. Истината бе, че само майка му можеше да обича Ернст, който, освен че имаше стърчащи зъби, права коса и големи уши, беше холерик и самохвалко. Сега седеше, впил очи в устните на Мелберг, сякаш от тях се сипеха перли, а не думи, и не изпускаше момента ядосано да сгълчи останалите, ако проявяха наглостта да издадат и най-малкия звук, който да отклони вниманието от речта на инспектора. Вдигна енергично ръка като ученик, решил да зададе въпрос.
— Откъде може да сме сигурни, че не го е убил пияницата, който след това уж го открива на сутринта?
Мелберг кимна одобрително.
— Много добър въпрос, Ернст, много добър. Но както вече казах, изхождаме от хипотезата, че търсим човека, убил и Алекс Вийкнер. За всеки случай обаче може да провериш алибито на Бенгт Ларшон.
Мелберг посочи с химикалката си към Ернст Лундгрен и плъзна поглед към останалите.
— Точно такива будни и мислещи хора ни трябват, за да успеем да разрешим случая. Слушайте внимателно и се учете от Ернст.
Ернст сведе срамежливо поглед, но веднага щом Мелберг извърна очи, погледна триумфално колегите си. Аника изсумтя силно и отвърна на злобния поглед на Лундгрен, като втренчи немигащи очи в неговите.
— Докъде бях стигнал?
Мелберг пъхна пръсти под тирантите си, завъртя стола си и застана с лице към окаченото на стената зад бюрото му табло, което обобщаваше информацията по случая на Алекс Вийкнер. Сега до него имаше още едно, но на него се мъдреше единствено полароидната снимка на трупа на Андерш, която направиха, преди екипът на бърза помощ да свали тялото му.
— Та какво знаем дотук? Тялото на Андерш Нилсон беше открито тази сутрин. По предварителна информация смъртта му е настъпила по някое време през вчерашния ден. Обесен е от едно или няколко неизвестни лица, по-вероятно второто, като се има предвид колко сила се иска, за да вдигнеш възрастен мъж толкова нависоко и да увесиш тялото му от тавана. Това, което не знаем обаче, е как точно са извършили престъплението. Няма следи от борба нито в апартамента, нито по тялото на Андерш. Няма синини, следователно той не е бит нито преди смъртта си, нито след това. Както вече ви казах, разполагаме единствено с предварителна информация, но ще разберем повече веднага щом приключи аутопсията.
Патрик махна с химикалката си.